Единната валута запази възходящата си тенденция срещу щатския долар в петък, преминавайки психологическата бариера от 1.30 долара за евро, след като китайският премиер Вън Дзябао заяви, че Китай ще продължи да разширява валутните си резерви в евро. Същевременно Германия и Китай подписаха в петък споразумение за стратегическо сътрудничество на стойност 4.4 млрд. евро.

В резултат единните пари поскъпнаха с 0.5%, отбелязвайки нов двумесечен връх на ниво 1.3006 долара. От своя страна, зелените пари бяха под натискат от продължилата и в петък серия на разочароващи макроикономически данни за щатската икономика. Индексът на потребителските цени за юни отчете неочакван спад до 0.1% под нулевото равнище, като прогнозите бяха да достигне 0.1% спрямо 0.2% за предходния месец.

Същевременно, индексът на потребителските цени на годишна база се понижи с шокиращите 0.9% до 1.1%, като пазарните участници прогнозираха спад на индекса до 1.2%. В последствие, щатският долар успя да възвърне загубата си, завършвайки петъчната си търговия с печалба от 0.15% спрямо еврото на ниво 1.2925 долара, след като силният спад на Мичиганския индекс на потребителското доверие в САЩ за юли доведе до силен спад на фондовия пазар, а от там и до понижение в апетита за риск и на валутния пазар.

Предварителната стойност на Мичиганския индекс на потребителското доверие за юли излезе 66.5 пункта, като се очакваше да достигне 74.1 пункта спрямо 76.0 пункта за предходния период. Въпреки че тези доста слаби данни затвърдиха опасенията от сериозно забавяне на щатската икономика, което е негативно за американската валута, резкият спад на риск-апетита на финансовите пазари като цяло доведе до закриване на част от дългите спекулативни евра и паунди спрямо долара отворени през изминала седмица.

Доларовият индекс, измерващ стойността на зелените пари спрямо шест основни валути, се повиши с 0.25% до 82.51 пункта. Японската йена поскъпна в петък спрямо долара с 1.3%, отбелязвайки 7-месечен връх на ниво 86.25 йени, след като понижението на нетния приток на капитали в САЩ доведе до понижение и в доходността на американските държавни облигации.

TICS-доклада за нетни капиталови потоци показва нетни чуждестранни покупки на дългосрочни американски ценни книжа за 35.4 млрд. долара през юни спрямо 81.5 млрд. долара за април. За понижената доходност на американските държавни облигации спомогна и силното влошаване на индекса на потребителското доверие на Мичиганския университет за юли, като след данните, доходността на 10-годишните книжа падна до 2.959%, а на 30-г. книжа до 3.964%.

Китай остана с най-големите активи в американските държавни облигации през май, но те падат с 32.5 млрд. долара до 867.7 млрд. долара, на второ място остава Япония в размер на 786.7 млрд. долара спрямо 797.5 млрд. долара за април.

Стерлингът падна от 9-седмичния си връх, отбелязан в четвъртък на ниво 1.5471 долара, след като петъчното понижение на риск-апетита насочи пазарните участници към затваряне на дълги паунди. В резултат, великобританската валута поевтиня с 1.2% до 1.5277 щатски долара. Негативния апетит за по-рискови валути се отрази и на високодоходните австралийски и новозеландски долар, като валутите поевтиняха съответно с 1.85% и 2.7% до 0.8680 щатски долара и 0.7095 щатски долара.

Отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД