Световната икономика се нуждае от нова финансова дисциплина, по-дълбока интеграция между САЩ и еврозоната, както и връзване на курсовете на долара и еврото, заяви Нобеловият лауреат по икономика и експерт по въпросите на валутната зона Робърт Мъндел в интервю за руското издание Експерт.

Бившият председател на ЕК Жак Делор каза преди две седмици, че еврото е на границата на колапса. Съгласни ли сте с него?

Не смятам така. Видно е, че проблемите около еврото са много сериозни, както са сериозни проблемите в четири-шест страни от еврозоната. Разбира се, Жак Делор е един от създателите на еврото и много добре осъзнава ситуацията. Да, опасността е голяма. Засега навлизаме в едва първия етап по средата на кризата, а почти нищо не е сторено за преодоляването й. Но не мисля, че провалът на еврото ще бъде правилно решение. Провалът на еврото ще създаде повече проблеми, отколкото ще ги разреши.

Да започнем с това, че сегашните проблеми не произтичат от еврото, а от липсата на дисциплина и свръх задлъжнялост на редица държави. Гърция, Португалия, Испания, Ирландия натрупаха повече дългове, отколкото биха могли да обслужват. Точно това извънредно покачване на разходите е причината за всички трудности. На тези страни им е нужна политическа воля, за да свият разходите си - да понижат пенсиите, да вдигнат пенсионната възраст и прочие.

Кризата ни кара да говорим за три основни проблема. Първият - свръхзадлъжнелите страни страдат от високите лихви и не могат да се рефинансират. Този проблем би могъл да намери решение в краткосрочен план с повече приток на ликвидност. Вторият е по-дългосрочен - европейската валута бе създадена, за да приравни доходите в отделните страни. Но това ще отнеме много време, може би, четвърт век. В края е третият, още по-дългосрочен - създаването на единно икономическо правителство или централно управление вътре в ЕС и еврозоната. Това е много сериозна задача, защото еврозоната не може да продължи напред в интеграцията, като остави назад останалите страни в ЕС. Не можем да създаваме „Европа на две степени". Смятам, че рано или късно всички страни от ЕС ще трябва да се присъединят към еврозоната. Британците са най-упорити в съпротивата си, но ще дойде момент, когато трябва да влязат в еврозоната.

Как точно еврото помогна за началото на европейската криза?

Появата на еврото отмени системата от национални механизми за ранно предупреждение. Във всяка държава с национална валута има подобна система - преди заплахата от фалит в страната се появява инфлацията и тя поразява страната за дълго, до момента когато опасността от фалит стане реална заплаха. Но с влизането си в еврозоната, страните се лишиха от тази система на предупреждение.

Ако погледнем в историята на валутните съюзи ще видим, че не е имало съюзи без единна финансова политика. В еврозоната такава отсъства. И никой не може да каже на недисциплинираните държави - трябва да направите това и онова. Дори най-мощните страни, като Германия и Франция, нямат реални и морални права да въздействат над политиката на Гърция, да речем.

До колко е реално провеждането на единна финансова политика в еврозоната и ЕС?

Ако сравняваме ЕС с други държави, то най-удачният пример тук би бил с Канада, защото тя е структура от много провинции, която донякъде има общи черти с Европа. Има силно икономически провинция - Онтарио и тя прилича на Германия. Има и Квебек - втора по размер икономика, тя е френскоезична и аналогията с Франция тук е уместна. И останалите провинции, те са далеч по-малки, от двата лидера.

И какво прави Банката на Канада? Тя води политика в интерес на Онтарио и така помага на цяла Канада. Но да се направи нещо подобно в Европа би било много трудно - тя е конгломерат от отделни нации. Да си припомним например валутната криза от 1992 година.

Ако тогава ЕЦБ се бе опитала да стабилизира цените в Германия, която преживяваше шока от разходите за стабилизиране на присъединената Източна Германия, то това би провалило целия валутен съюз. Тогава Бундесбанката водеше много мека политика, допускаща достатъчно висока инфлация. Разходите в Германия се базираха частично на данъчни постъпления и в основата си на нарастващ дълг. Подобна политика не би трябвало да се прилага към целия паричен съюз.

Бедстващите държави призовават своите по-успешни съседи да склонят на емисия общи еврооблигации...

Не мисля, че Ангела Меркел е готова на подобна стъпка. Никой германец не приветства идеята за еврооблигации, от емитирането им Германия би загубила само. Американците емитираха общи облигации през 1972 година. Те събраха облигациите на 16 щати и пуснаха единни книжа. Едни щати бяха повече задлъжнели от други, но основният аргумент на поддръжниците на идеята бе това, че повечето дългове се дължат на революционна война и затова покриването им е общо дело. Ситуацията в Европа е друга.

Евро завинаги

Може ли да си представите излизането на някоя страна от еврозоната?

Много по-често е обсъждан въпроса за влизането в еврозоната, отколкото за изхода от нея. И тук нещата не опират до правови аспекти на процеса. Вземете например Гърция. Да си представим, че тя иска да напусне еврозоната. Гърция ще се нуждае от нов договор, описващ процедурата.

Да предположим, че постигне споразумение за напускане на зоната. Но как ще изглежда самият процес на излизане? Гърция ще трябва да създаде нова валута - някаква „нова драхма". Как ще променят валутата? Ами физическото евро, което притежават гърци и чужденци? Кой ще купува новата драхма, ако единственото й предназначение е да бъде девалвирана? Ами ако всички знаят, че днес имат пари, които утре вече няма да ги има? Това ще доведе до масово теглене на средства от банковите сметки.

Но това може да бъде принудителна обмяна. Парите ви по сметка ще бъдат обърнати по фиксиран курс, а ако не искате това, то ще сте свободни да си тръгнете без тях.

По принцип е възможно нещо подобно, макар да е трудно постижимо в демокрациите. Но главното не е в проблема с валутата, разберете. Проблемът е в дълга, а дълговете на Гърция са в евро. Нито еврото, нито драхмата могат да решат проблема с дълга. Трябва да се борят с дълга, а не с промяната на валутата. Проблемът може да се реши с наполовина отписване на дълговото бреме, тогава гръцкият дълг ще се съкрати до разумни обеми, които да могат да се обслужват.

Преструктурирането на този дълг, за когото се говори днес, едва ли е решението. Но ако преструктурирането се проведе с фундаментално оздравяване на гръцката икономика, то мярката може и да подейства.

А как ще коментирате въпроса, че валутният съюз може да напусне самата Германия, които изчисляват, че загубите вътре са по-големи от ползите й?

Германия получи огромна изгода от членството си във валутния съюз. Днес присъствието в еврозоната е свързано с разходи. Разбира се, това не е приятно. Но, повтарям, как ще излезете от еврозоната, как ще постигнете споразумение с останалите членове, как ще промените валутата? Помните последната промяна на валутата в Германия? Това се случи през 1948 година. Това бе голяма и сложна операция. Как смятате, че днес ще се случи всичко това отново?

Естония влезе в еврозоната през тази година, още няколко страни чакат на опашката. До колко е привлекателна днес еврозоната за нови членове?

Влизането в еврозоната в по-нормални времена е много важна стъпка. Днес темата е повече от спорна. Еврозоната е в криза и това е факт. Би било разумно да се изчака някоя и друга година отстрани. Защото всички страни отвън (не всички и България е пример за това - бел.р.), например, имат възможност да девалвират валутата си.

Във всеки случай съм убеден, че рано или късно, трябва да се появи пост на европейски министър на финансите със сериозни правомощия. Или подобни правомощия да получи президентът на ЕС. Рано или късно Евросъюзът трябва да започне да се движи в посока на нещо от сорта на Съединени европейски щати.

Привързване на еврото към долара

До колко разумна бе финансовата политика на ФЕД в хода на кризата?

Огромна грешка бе да се допусне голямото поскъпване на долара през 2008 година. За три месеца той скочи с 30% спрямо еврото. Еврото струваше през юни 1.64 долара, а през октомври вече 1.23 долара. Едновременно с това наблюдавахме и спад в цената на златото - от 980 долара на 720 долара през октомври 2008-а. Сравнете ги с днешните цени!

Убеден съм, че най-доброто решение за САЩ, Европа и за цялата световна икономика би бил стабилният курс на еврото към долара. Това предложение обаче се „продава" трудно. Представих го през март на конференция в Нанкин. Там бе Кристин Лагард, Тимъти Гайтнер, Жан-Клод Трише и Доминик Строс-Кан. Поговорих си за това с Гайтнер. Позицията ми е следната - въвеждането на еврото е голямо постижение за Европа, но не и за останалия свят, защото доведе до създаването на две валутни зони в света. Само по себе си това не означава нищо, ако те бяха стабилни. Но това не е така днес.

А как може да се върже еврото с долара?

На първо място трябва да решим нивото, на което искаме да закрепим това отношение. Струва ми се, че най-добрия вариант би бил курс около 1.30 долара за евро. Това би било компромис между позициите на САЩ и ЕС. После трябва да се определят долната и горна граница на отклонение от това ниво. Да предположим, че еврото падне под 1.25 долара, то ФЕД трябва да се намеси и при това да не стерилизира паричната маса. На свой ред ЕЦБ трябва да стори това, ако еврото скочи над 1.35 долара. В тази ситуация няма губещи.

Ако се установят такива ограничения, то американците и европейците ще успеят в дългосрочен план да координират все по-добре финансовата си политика. Това е един вид икономическа интеграция, като зоната за свободна търговия и митническият съюз. Привързаният курс - това е зона на свободна търговия, а координацията на финансовата политика - митнически съюз.

Няма ли подобно връзване на курсовете да стане мишена на валутните спекуланти?

Споменете си на колко започна еврото и колко струва сега. Еврото е силна валута, много силна. Разбира се, че можем да разглеждаме това и през призмата, че доларът е слаб. Но фактът си е факт - европейската валутна политика не се промени радикално през последните години. Да, можем да очакваме спекулации.

Ще има ли депресия

Могат ли проблемите с колебанията в курсовете да бъдат решени чрез повишаване зависимостта си от други валути, юан или друга някоя от страните на БРИК?

Не мисля, че проблемите, които имат Европа и САЩ с Китай, влияят по някакъв начин на сериозните колебания в курсовете на валутите им. Президентът на Франция Никола Саркози заяви, че се нуждаем от реформа на международната валутна система по три направления - да повишим стабилността на обменните курсове, да повишим стабилността на цените на суровините и накрая да подобрим системата на управление, да се даде на света по-добро лидерство от това на САЩ. Казано честно, САЩ спряха да бъдат лидери по простата причина, че не знаят накъде върви светът и нямат сили да го водят след себе си.

Откъде световната финансова система ще вземе нови пунктове растеж?

В днешния свят има три зони на финансова нестабилност - САЩ, Европа и Япония. Страните извън пределите на тези зони са в достатъчно стабилно състояние, макар да са им нужни по-големи резерви. Единствената държава, която не се нуждае от повече резерви е Китай. Но кое е интересното, в период на слаб долар ние преживяваме доларизация на света.

Още повече, че трите водещи икономически зони се намират в нещо като депресия. Подобна ситуация не се наблюдава през 30-те години на миналия век. Ако видите лихвите по дългосрочните ценни книжа на САЩ, то те са около 3%. Това съответства на показателя на инфлация. По този начин имаме нулева доходност или дори сте на лека загуба. Хората ще спрат да инвестират - нещо подобно се случило през 30-те години.

Кога според Вас ще се преодолее кризата в еврозоната?

Кризите като тази не приключват бързо. Не може да предвидите какви надежди ще се появят и какви реакции ще предизвикат едни или други действия. Надявам се, че ще се свърши много работа през следващите няколко години, за да може кризата да е преодоляна в края на 2012 година. Но ако сега се постигне някакъв успех, то кризисните държави няма да имат стимул за промяна на своята политика. Надявам се, че урокът ще се помни години напред - страна, чийто външен дълг надвиши 40% от БВП, трябва да се яви отново на изпит.