Свободното падане на единната европейска валута се ускори през последните седмици и еврото слезе до нива, на които за последен път се търгуваше в началото на 2006 г. Съвсем естествено, това грабна вниманието на медиите, още повече че най-цитираната причина за поевтиняването му се намира много близо до България.

Коментарите заслужават специално внимание. На първо място е реакцията на финансовите министри от eврозоната, които се събраха да спасяват Гърция ден след борсовия срив в САЩ. Обвиненията от министрите за спекулативна атака срещу еврото имаха прекалено сериозен тон. Толкова уверено звучат и коментарите на анализатори за предстоящия край на еврото като валута.

И двете страни обаче грешат като подхождат към събитията по този начин. Да се счита, че спекулантите атакуват съзнателно еврото, е поредното доказателство за липсата на компетентност в политиците, когато са намесени пазарните сили. Това не се случва за първи път и най-вероятно няма да е за последен.

Есенцията на проблема в момента е фундаменталното значение на еврото като световна валута. Преди две години ситуацията беше точно обратната - доларът беше продаван с мотивите, че губи статута си на резервна валута за централните банки или в международната търговия.

Тогава еврото се сочеше като алтернатива на долара и като валута, където стабилността и ниската инфлация са приоритети на ЕЦБ за разлика от агресивната политика на Федералния резерв. Най-големите „оптимисти" за този сценарий сочеха стойност от два долара за едно евро в близките години. Очевидно е, че събитията сега са пълна противоположност на тези очаквания. Еврото не само не е валута на стабилна икономика, но и ЕЦБ разшири предлагането на пари почти до максимума. И инвеститорите оценяват точно това.

Разпадането на eврозоната продължава да звучи налудничаво. Явно застъпниците на тази теория не осъзнават значението на монетарния съюз и усилията за създаването му. Еврото преживя първоначалния спад след въвеждането му, когато преди повече от десет години също се коментираше как дните на валутата са преброени.

Не е изненада, че паметта на пазарите е къса, но анализът на събитията не трябва да пропуска причините за спада на еврото. Всяка стачка в Гърция води до разпродажби на единната валута, въпреки че проблемите с финансирането на задълженията на страната са разрешени за повече от година напред.

Европейските страни и МВФ отпуснаха достатъчно големи заеми на Гърция и на практика дълговете й вече са преструктурирани. Фалитът на държавата плаши инвеститорите, но за разлика от компания това не означава, че тя ще престане да съществува и активите й ще бъдат разпродадени.

Дори напротив, дългът се преструктурира, включително и чрез намаление на главницата и държавата започва да го изплаща след договорка с кредиторите. А Гърция вече направи точно това - осигури си средства от МВФ и други държави, с които да плаща лихвите и главниците през следващите две години.

След като този проблем е най-малко отложен за две години, вниманието се обърна към същината му. Не става въпрос за пренасянето му в Испания или Ирландия, а за отражението му върху растежа на икономиките в eврозоната. Бедният и задлъжнял Юг ще дърпа региона надолу. Именно разликата в темповете на възстановяване на Европа и САЩ е дългосрочната фундаментална причина, която подкрепя разпродажбите на еврото. Всичко останало е въпрос на спекулации с временен характер.

Автор: Цветослав Цачев, ръководител отдел „Анализи" в ЕЛАНА Трейдинг (от блога на инвестиционния посредник)

Станете наш почитател във Facebook