В условията на икономическо възстановяване, съпроводено със силно повишение в цените на суровините, инфлацията е неизбежно явление. С пълна сила се усеща тя от потребителите на бързоразвиващите се световни икономики.

Какво се прави в борбата с инфлация и как мерките оказват действие върху валутните пазари, са все по-актуални въпроси, отговорът на които би дал известни насоки за валутните трейдъри. На тези въпроси дават отговор от финансовото издание Investopedia.com

Повишение на основните лихви

Това е едно от най-често предприеманите и ефективни действия от страна на централните банки по света в борбата с инфлацията. От една страна те са най-прости, а от друга, такива с изключително силен ефект в краткосрочен план.

Повишението на лихвите прави кредитите относително по-скъпи, което пък ограничава потреблението и рефлектира в забавяне на темпа на повишение на цените. От друга страна по-високите лихви правят хората по-склонни да спестяват.

Валутните трейдъри имат афинитет към купуването на валути с повишаващи се лихви. Когато една централна банка повиши лихвите, се засилва търсенето на валутата на съответната страна. Като пример може да се посочи Австралия, която усети феномена на силно поскъпване на валутата си след началото на цикъл на повишение на лихвите в страната.До януари тази година австралийският долар е поскъпнал с цели 26%.

След началото на силно възстановяване за австралийската икономика с края на световната рецесия, централната банка на страната бе принудена да увеличи лихвите в борба със зараждащата се инфлация.Тези решения доведоха до силно търсене на австралийския долар, за сметка на продажби на щатска валута, където лихвите са на рекордно ниски нива.

Повишение на изискванията за минимални резерви към банките

Това е друго често използвано от централните банки действие, целящо да се ограничи кредитната активност на търговските банки. По този начин се ограничава кредитната база, с която разполагат финансовите институции, което рефлектира отново върху потреблението и косвено върху цените.

Често подобни действия инициират спекулативно поскъпване на валутния курс на местната валута.

Като пример може да се посочи китайската национална валута, поскъпнала с близо 4% след серия от мерки по увеличаване на задължителните минимални резерви на банките.

Операции на паричните пазари

Често се налага намеса на централната финансова институция на определена страна за регулиране на дефекти на валутните пазари, свързани с търсенето и предлагането на валути.

Обикновено новината за интервенция от страна на централна банка води до силно краткосрочно движение на валутния курс в следствие на тоталната промяна на ликвидността при дадена валутна двойка.

Също толкова често обаче подобни действия и силни движения бързо се преодоляват и възстановяват с течение на времето след интервенциите.

Подобни действия се вземат най-често при силно поскъпване на валутата на дадена страна, което възпрепятства сериозно износа и прави вносните стоки относително по-скъпи измерени в местна валута.

Промяна на валутния курс

При сериозни признаци от инфлация в страни с фиксиран курс понякога се прилага стратегия за промяна на фиксинга с цел да се намали цената на определени вносни стоки, измервани в чужда валута.

Така например при цена на барел суров петрол от 100 долара и обменен курс от 7 юана за долар, барелът би струвал 700 юана. При промяна на фиксинга на 4 юана обаче, барел суров петрол вече би струвал едва 400 юана.