На провелия се неотдавна Международен инвестиционен форум в Сочи руският премиер Владимир Путин посочи една от глобалните причини за дисбаланса в световната икономика, а именно, че щатската валута е единствената резервна валута в света.

„Единственият емисионен център е във Вашингтон и никой не може да контролира емисиите", заяви тогава руският министър-председател. Путин заяви, че вижда два изхода от сложната ситуация - или да се постигнат „договорености за общи правила" за пускането на световна резервна валута, или да се създаде финансова система, която да предвижда много на брой резервни валути.

По всичко личи, че става дума за преосмисляне на идеята за създаване на „суперрезервна" валута, която прокламира преди време президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев и е подкрепяна от нобеловия лауреат и духовен баща на еврото Робърт Мандел. Според Назарбаев кризата е време, в което държавите биха могли да обединят валутите си за по-успешен изход от нея. Идеята изигра своята роля при ограничаване влиянието на сегашната „супервалута" - американския долар.

Преди известно време се публикуваха данни, че по света „се разхождат" 1 квадрилион 420 трилиона долара. Цифрата е астрономическа и надвишава десетки пъти общия БВП на всички държави на планетата. С манипулациите на печатната преса, Америка пренася своите проблеми към други държави, които широко използват долара в икономическите си разчети.

За това, че САЩ имат големи проблеми свидетелства фактът, че наскоро в продажби в страната бе пуснат нов калкулатор за изчисления в десетки трилиони долари. Без него, както стана ясно, не биха били възможни изчисленията на безпрецедентния брутен дълг на САЩ, който според прогнози ще достигне, според прогнози, към 13 трлн. долара в края на годината.

Ето че в отговор на неконтролируемите емисии се появи и еврото като инструмент за водене на независима от САЩ парична политика в Европа. И днес идеята за собствена, единна валута се възприема и на други континенти, а дори и на регионално ниво. В Южна Америка, страните от Персийския залив вече са планирали нейното създаване. За възможността юанът да стане регионална резервна валута говориха и китайците. Подобна възможност и роля за рублата в рамките на ЕврАзИС (Евроазиатско икономическо сътрудничество) и ОНД обмислят и руските власти. Наскоро даже към хора за необходимостта от създаване на регионална валута за Азия се включи и Япония.

Предвид изброените факти и участието на ООН, която организация също даде тежката си присъда над паричната система на САЩ, всички си дават ясната сметка, че моменталният отказ от долара едва ли е много вероятен. На първо място - какво да правят държавите с всичките квадрилиони долари? Нали за много страни това е еквивалентът на стоките или суровините, предоставени за тези „хартийки".

И второ - повечето международни разплащания се измерват в щатски долари. Трябва да мине известно време, за да може търговията с петрол да става с други парични знаци.

Не е и случайно, че при създаването на антикризисния фонд на ЕврАзИС страните се договориха засега за употребата на долара при разплащанията, а не рублата, въпреки че точно на рублите (обърнати в долари) се основава фондът (75% от вноските се определя от участието на Русия).

Същевременно не е изключено точно такъв фонд да е и основата за плавното преминаване на разплащанията между страните от ЕврАзИС в рубли, в качеството им на единна регионална валута. Например 70% от стокооборота на Русия и Казахстан е с приграничните райони. В много региони днес се търгува с национални валути. Това се случва и на руско-китайската граница, а да направи подобен завой в отношенията си с Русия е готова и Турция. Това, което засяга Китай, е че тя от край време извършва обмен на определено количество валута с някои свои партньори, а наскоро започна да предоставя и кредити в юани. Така че, напълно закономерно, рублата може да изпълнява ролята на валута в ЕврАзИС.

Едва ли дадена валута ще замени долара. Преди всичко това е така, защото светът се промени от Бретън-Ууд и признаването на долара за универсална валута. Днес говорим за „кошница" от валути, в която освен долара, влизат еврото, британската лира, йената, швейцарският франк. Кандидати за допълване на кошницата са юанът и рублата, а в перспектива и новата арабска валута.

Но едва ли ще се намери някой сега, който може да предскаже какво ще е „теглото" на всяка една от тях в обновената кошница. На среща с резидента Назарбаев в Оренбург руският му колега Дмитрий Медведев заяви, че далеч не всички членове на световната общественост демонстрират готовност за коренно преобразяване на международната финансова система. Самият Медведев вярва, че се нуждаем от капиталната й реконструкция. Ето че от учредяването на МВФ, СБ и редица други финансови организации изминаха десетилетия и днес светът е друг. Но ето, че статуквото не се променя, когато Белгия има по-голяма тежест отРусия в процеса на вземане на решения в МВФ, а много нови държави въобще не са представени там.

Предложенията за промени на Медведев са вече декларирани на предходни срещи на „двадесетицата", а още и пред „осмицата". Други членове на „осмицата" сякаш не се противят на новия полъх на вятъра. Американците дори предложиха на европейците да „направят място" на развиващите се държави. Но когато се заговори за преразпределяне на гласовете, обсъждането стигна до задънена улица. И това се дължи главно на факта, че сега никой не може дори да предположи какви ще излезем от кризата, кой ще бъде безсилен и кой натрупал енергия.

В средата на миналия век Америка доминираше над следвоенна Европа и чрез програмата Маршал инжектира доларите в икономиката на Стария свят. СССР бе зад Желязната завеса, а Китай изживяваше гражданска война, победените Германия и Япония бяха безгласни букви. И какво ще се случи сега? Кой ще е световният лидер? „Двадестицата"? Или „осмицата" плюс Индия и Китай, а защо не и Бразилия? Или с лидерската роля ще се нагърби „Кимерика", както вече назоваха потенциалния съюз между Китай и САЩ, две несъмнено мощни световни икономики?

Промените на икономическата и геополитическа карта на света ще определят до голяма степен и коя валута ще изпъкне. Във всеки случай, Русия не мисли да стои скръстила ръце. „В най-скоро време правителството ще започне с формирането на стратегия за изход от кризата, наборът от действия за модернизация и подсигуряване на посткризисното развитие", заяви Владимир Путин на същия инвестиционен форум в Сочи.

Колкото до долара, то не бива да се бяга от него. Но ако се види структурата на депозитите в Русия, става ясно, че хората осъзнават максимата „да не държат всичките си яйца в една кошница", разпръснали спестяванията си в различни валути. Подобна възглавница използва и държавният Резервен фонд, за да омекоти удара от световната финансова криза върху руската икономика.

Не бива да забравяме, че централните банки по света отново се ориентираха към златото, чиято цена нарасна до над 1 000 долара за тройунция. Така, че делът на долара във „валутната кошница" може съвсем скоро да започне да олеква.

Мнението на автора може да не съвпада с позицията на редакцията

Автор: Владимир Митарев, икономически наблюдател пред РИА Новости