Аржентинската централна банка повиши основния лихвен процент до шокиращите 40% в опит да спаси сриващото се песо, пише Financial Times. Това бе третото поредно лихвено повишение само за тази седмица.

След обявяването на мярката в петък песото поскъпна с 5% до ниво от 21,238 спрямо щатския долар. От началото на тази година обаче аржентинската валута регистрира понижение от 15 на сто, заедно с останалите парични единици от развиващите се пазари, които пострадаха от поскъпването на долара. В четвъртък аржентиските пари паднаха до рекордните 22,25 песо за долар.

Валутните турбуленции са първия сериозен тест за правителството на Маурисио Макри, който дойде на власт преди две години и половина с обещанието да превърне Аржентина в "нормална държава" - заявка, която беше приветствана от инвеститорите, а и от повечето граждани на страната.

Въпреки болезнените реформи, които проведе в началото на своя мандат и които имаха за цел да изчистят натрупваните с десетилетия икономически проблеми, Макри все още се радва на одобрението на над 50% от аржентинците. Макри пое поста от Кристина Кирхнер (управлявала страната от 2007 до 2015 година), която пък "наследи" своя съпруг Нестор Кирхнер. Неговото президентство започна през 2003 година, когато Аржентина стигна до фалит и се налолжи да преструктурира външния си дълг в размер на 100 милиарда долара.

Сега обаче страната отново е изправена пред рязка обезценка на валутата си, този път продиктувана от конюктурата на световните финансови пазари. Освен рязкото увеличение на лихвите от 27,5 до 40 на сто, предприето от централната банка на страната, правителството също взе мерки за затягане на финансовите показатели. Финансовият министър Николас Дуйовне категорично заяви, че бюджетният дефицит тази година ще бъде намален от настоящите 3,2% от БВП до 2,7%.

По думите му постигането на балансиран бюджет не подлежи на преговори и кабинетът няма да отстъпи под натиска на популистките настроения. Целта на правителството е да се намалят излишните държавни разходи, които до този момент се финансираха основно с натрупването на допълнителен външен дълг.

Ситуацията в Аржентина е олицетворение на цялостната картина на развиващите се пазари, пише още FT. Повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ и засилването на щатския долар доведоха до бягство на инвеститорите от останалите държави. Фондовете, инвестиращи на развиващите се пазари, регистрираха две последователни седмици на отлив на капитали за първи път от 2016 година насам. Индексът MSCI Emergin Markets отчете спад от 11% от началото на тази година.

На валутните пазари турската лира, мексиканското песо и полската злота също са сред паричните единици, които бяха подложени на сериозни разпродажби през последните седмици. За да се обърне тази тенденция ще е необходима серия от много позитивни новини за глобалния икономически и геополитически климат, смятат анализаторите, цитирани от Financial Times.