Азиатските акции поскъпнаха до тримесечен връх днес, след като напредъкът по отварянето на икономиките надделя над опасенията около бунтовете в САЩ и напрежението между Вашингтон и Пекин.

Имаше и известно облекчение, че макар и да започна процесът по премахването на специалното отношение на САЩ към Хонконг, президентът Доналд Тръмп не посегна на търговското споразумение с Китай.

След предпазливото начало азиатските пазари бяха изведени нагоре от Китай вследствие на признаците, че местните икономики започват да набират сила. Хонконгският индекс Hang Seng скочи с 3.6%, докато китайският индекс на сините чипове CSI300 добави 2.2%.

Изнесени днес официални данни показаха, че фабричната активност в Китай нараства с по-бавни темпове през май, но положението в секторите на услугите и строителството се подобрява.

Частно проучване пък показа завръщане към ръст през май, въпреки че износът остава под натиск.

Това помогна на азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI да нарасне с 2.1% до най-високото си ниво от началото на март. Японският Nikkei добави 1.1% като също се повиши до тримесечен максимум.

E-Mini фючърсите на щатския индекс S&P 500 нарастват с 0.1%, след като по-рано през деня губеха 1%. Фючърсите на EUROSTOXX 50 бележат ръст от 1.4%, а тези на FTSE нарастват с 1.2%.

Устойчивостта на пазарите беше забележима предвид факта, че големи американски градове разчистват улиците си от счупените стъкла и изгорените коли, след като вечерните часове не успяха да спрат сблъсъците между протестиращите и силите на реда.

Напрежението е поредният проблем за икономиката, която едва започна да се възстановява от спад, оприличаван на този от Голямата депресия. След изнесените в петък слаби данни за потребителските разходи и търговията, от подразделението на Федералния резерв в Атланта изчислиха, че икономиката може да се свие с цели 51% на годишна база през второто тримесечие.

Данните за неселскостопанската заетост, които трябва да излязат в петък, се очаква да покажат, че безработицата е скочила до 19.8%, чупейки предишния негативен рекорд от 14.7% за април. Заетостта се очаква да намалее със 7.4 милиона в добавка към изгубените 20.5 млн. работни места в предходния месец.

Инвеститорите в облигации подозират, че икономиките ще имат нужда от огромна подкрепа от централните банки след повторното си отваряне и това държи лихвите супер ниски, въпреки че правителствата вземат нови и нови дългове.

Доходността по 10-годишните щатски държавни облигации беше на ниво от 0.66% днес, след като нарасна до 0.74% миналия месец, когато пазарът пое приливна вълна от нов дълг.

Спадът в лихвите по щатските държавни облигации е тежест за долар, но водещата световна резервна валута също така се възползва от статута си на валута убежище, за да ограничи поевтиняването.

По-рано днес доларовият индекс губеше 0.2% при 98.018, след като докосна 11-седмично дъно от 97.944 в петък. Доларът запазва позиции спрямо йената при 107.70.

По-голяма част от поевтиняването на долара в последно време е спрямо еврото, което беше подкрепено вследствие на плановете за стимулиране на икономиката на ЕС. Еврото за последно се търгуваше на ниво от 1.1131 спрямо долара, след като поскъпна с 1.8% миналата седмица.

Пазарите очакват срещата на Европейската централна банка в четвъртък, на която се чака банката да увеличи мащабите на програмата за изкупуване на активи от с около 500 млрд. евро до 1.25 трлн. евро.

На суровинните пазари златото поскъпна с 0.6%, до 1 1737 долара за тройунция.

Цените на петрола първоначално отчитаха понижения, вследствие на опасенията около търсенето в САЩ, но впоследствие получиха подкрепа от информацията, че Русия няма възражения за това следващата среща на ОПЕК и нейните съюзници да бъде издърпана напред до 4 юни.

Фючърсите на петрола от сорта брент поевтиняват със 7 цента, до 37.77 долара за барел, докато тези на щатския лек суров петрол се търгуват без промяна на цена от 35.49 долара за барел.