На 19 октомври 2017 г. ще се навършат 30 години от един от най-големите крахове на капиталовите пазари по света. Известен още като „Черния понеделник“, денят влиза в историята, след като индексът на сините чипове в САЩ Dow Jones отчита спад от 22.61%, до 1738.74 пункта.

В Австралия и Нова Зеландия понижението е наричано Черния вторник заради часовата разлика със САЩ.

Понятията Черен понеделник и Черен вторник се използват още и за 28 и 29 октомври 1929 г., които се случват след Черния четвъртък - 24 октомври, който слага началото на пазарния срив през 1929 г.

В историята на Dow Jones има само едно по-голямо процентно понижение. То се случва на 12 декември 1914 г., което съвпада с първия работен ден за фондовата борса след започването на Първата световна война.

Тя остава затворена в периода от 30 юли до 11 екември, въпреки че брокерите продължавали да котират цените на акциите извънборсово. Следва да се има предвид, че понижението понякога не се смята за най-голямо в историята, тъй като по това време Dow Jones е съставен от 12, а не от 30 компании, както е в момента.

Именно на този ден Dow Jones губи 24.39%, или 17.42 пункта, за да затвори на 54 пункта. Пониженията в споменатите по-горе дни (12 декември 1914 и 19 октомри 1987 г.) са в пъти по-големи от следващите най-големи спадове на борсата в САЩ.

За сравнение, фалитът на Lehman Brothers от 2008 г. и терористичните атаки в САЩ през 2001 г. донесоха понижения от около 7 на сто.

Но да се върнем на 1987 г. Какво се случи в дните преди Черния понеделник?

В четвъртък, 15 октомври 1987 г., Иран удря с ракета американския танкер Сунгари в кувейтски води. На следващата сутрин Иран удря още един щатски танкер.

В петък, 16 октомври, когато всички пазари в Лондон са затворени, неочаквано поради Голямата буря от 1987 г., Dow Jones пада със 108.35 пункта (4.6%), затваряйки на ниво от 2 246.74 пункта.

Сривът започва на пазарите в Далечния изток сутринта на 19 октомври. По-късно същата сутрин два щатски военни кораба обстрелват иранска петролна платформа в отговор на иранската атака срещу втория танкер.

Пониженията започват първоначално на пазарите в Австралия, Нова Зеландия и Хонконг, за да се пренесат по-късно при отварянето на борсите в Европа, а по-късно и в САЩ.

Вероятните причини за срива включват търговията с автоматизирани програми, надценка на акциите, ниска ликвидност и пазарна психология.

Популярно обяснение на срива от 1987 г. е търговията с автоматизирани програми. Според някои икономисти, спекулативният бум на пазара преди октомври е бил причинен от автоматизираната търговия, а пазарният срив просто е бил завръщане към нормалните нива.

При всички случаи върху автоматизираната търговия бе хвърлена по-голяма част от вината за пазарния срив от 1987 г.

До края на октомври борсите в Хонконг, Австралия, Испания, Великобритания, САЩ и Канада са паднали с 45.5%, 41.8%, 31%, 26.45%, 22.68% и 22.5% респективно.

Новозеландският пазар е засегнат особено сериозно, падайки с около 60% от върха си през 1987 г., като след това са му необходими няколко години, за да се възстанови.

След Черния понеделник са въведени нови регулации, между които и възможността борсите да спират временно търговията в случаи на изключително големи понижения на някои индекси, като Dow Jones.