Делът на фондовете, инвестиращи в акции, изпреварва този на облигационните

263
Делът на фондовете, инвестиращи в акции, изпреварва този на облигационните

© Pixabay

Към края на септември 2021 г. активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 7.69 млрд. лева.

Техният размер се увеличава с 46.6%, в сравнение със септември 2020 г. и с 8.3% спрямо юни 2021 г., показва статистиката на Българската народна банка.

Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към септември 2021 г. е 6% при 4.4% от БВП към септември 2020 г. и 5.5% към края на второто тримесечие на 2021 г.

Местните инвестиционни фондове управляват активи за 2.43 милиарда лева, като отчитат ръст от 44.8% на годишна и 9.6% на тримесечна база.


Най-силно повишение се наблюдава при фондовете, инвестиращи в акции. Техните активи нарастват с 64.4% спрямо септември 2020 г. до ниво от 1.08 милиарда лева.

Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, нарастват на годишна база с 34.3%, до 917.9 млн. лева, а тези на балансираните фондове, фондовете, инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 28.1% до 437.1 млн. лева.

Към края на септември 2021 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 44.3%, при 39% към септември 2020 г. Така той вече изпреварва този на облигационните фондове, които притежават 37.7% от общата сума на активите към септември 2021 г. при относителен дял от 40.7% към септември 2020 г.

По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към септември 2021 г. спрямо същия месец на 2020 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 30.5% до 946.3 млн. лева, депозитите се увеличават с 33.4% до 217.4 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, нарастват с 31.4% до 800.2 млн. лева.

Към края на септември 2021 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост (38.9%), следвани от ценните книжа, различни от акции (32.9%) и акции/дялове на инвестиционни дружества и договорни фондове (17.6%).

Към края на третото тримесечие на 2021 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева (48.9%) и в евро (45.1%), при съответно 53.3% и 39.1% към септември 2020 г.

Близо 160 млн. евро преки инвестиции у нас през септемвриНай-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – септември 2021 г. са от Люксембург (367.1 млн. евро), Германия (256.5 млн. евро) и Австрия (147.4 млн. евро)


Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че към септември 2021 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база с 25.2% до 1.17 млрд. лева, а в останалите държави от Европейския съюз нарастват със 71.9% до 757.9 млн. лв.

Към края на септември 2021 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са на стойност 5.26 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2020 г. те нарастват 47.5%, а в сравнение с края на юни 2021 г.  размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава със 7.6%.

Към края на септември 2021 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.43 млрд. лева. Задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2.25 млрд. лева (93.7%), а към сектор Останал свят – 151 млн. лева (6.3%). 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Добри
# 0
10:11 | 28 November 2021
Илия Вълков познат на света като Yull Brown създаде технологията на Брауновия газ. Той измина 1600 км с кола, оборудвана с две Браунови батерии, превръщащи водата от 4-литровия резервоар в гориво. След 1984 г. в Китай използват неговия Браунов генератор за неутрализиране на радиоактивни отпадъци. Инж. Чавдар Каменаров създаде „Технология за добив на Браунов газ и полиметали от морска вода“. Проф. Димитър Митев от ВХТИ “Асен Златаров“ Бургас създаде технология за получаване на чиста евтина енергия. И още хиляди открития събират прах, докато икономиката умира и българите мизеруват !!! Ако българските политици пречат за внедряване на постиженията на българските откриватели в българската икономика – защо получават заплати и пенсии и се наричат българи ?
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg