Еврото падна под 99 американски цента за първи път от близо две десетилетия насам в първата борсова сесия за седмицата. Спирането на доставките на газ от Русия по нейния главен тръбопровод за Европа предизвика опасения относно цените на енергията и икономическия растеж на Стария континент.

Еврото падна до 0,9880 долара в азиатската търговия, което е най-ниското ниво на единната валута от 2002 г. насам. Британската лира също беше под натиск, като удари ново 2.5-годишно дъно при 1,14445 паунда за долар.

Междувременно индексът на щатския долар, който измерва движението на "зелените пари" спрямо кошница от шест основни валути, достигна нов 20-годишен връх от 110,25 пункта.

Русия отмени съботния краен срок за възобновяване на потоците по тръбопровода Северен поток, позовавайки се на теч на петрол в една от турбините. Това съвпадна с обявяването на таван на цените на руския петрол от финансовите министри на държавите от Г-7.

Във Великобритания опасенията на инветситорите са свързани с нарастващите разходи за енергия. Британският външен министър Лиз Тръс каза през уикенда, че ще предприеме незабавни действия за справяне с растящите сметки за енергия и увеличаване на енергийните доставки.

Йената, при 140,38 за долар, беше под натиск близо до 24-годишно дъно. Чувствителният към риск австралийски долар падна с 0,41% и беше близо до седемседмично дъно при $0,6780.

Тази седмица се очакват повишения на лихвите от страна на няколко централни банки. Пазарите оценяват шансаза увеличение на основния лихвен процент на ЕЦБ със 75 базисни пункта на близо 80%, а в Австралия прогнозата е за увеличение от 50 базисни пункта с почти 70% шанс.

В Съединените щати очакванията за увеличение със 75 пункта на основната лихва леко се понижиха след публикуването на данните за работните места в петък, тъй като статистиката съдържаше няколко намека за отслабване на пазара на труда.

В момента фючърсите предполагат около 58% шанс за увеличение на лихвата от страна на Федералния резерв от 75 базисни пункта.

Ядрената сделка с Иран може да промени драстично петролния пазарВръщането на ядрената сделка с Иран на масата за преговори изглежда неизбежно


Междувременно на стоковите пазари цената на петрола скочи с над 1 долар за барел в понеделник. Инвеститорите очакват възможни действия от страна на производителите от ОПЕК+ за намаляване на добива и подкрепа на цените на среща по-късно през деня.

Фючърсите на петрола от сорта брент се покачиха с 2%, до 94,90 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол добавиха малко под 2% до 88.60 долара за барел.

На срещата си по-късно в понеделник Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, група, известна като ОПЕК+, може да решат да запазят настоящите нива на добив или дори да намалят производството, за да укрепят цените, въпреки че доставките остават ограничени.

Русия, която е вторият по големина производител на петрол в света и ключов член на ОПЕК+, не подкрепя съкращаване на производството в момента и е вероятно групата да запази добива си стабилен, съобщава The Wall Street Journal, цитирайки анонимни източници, близки до картела.

Цените на петрола се понижиха през последните три месеца, след като достигнаха многогодишни върхове през март заради опасенията, че повишенията на лихвените проценти и локдауните заради COVID-19 в части от Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, може да забавят глобалния икономически растеж и да охладят търсенето на петрол.

Днес на азиатските капиталови пазари настроенията бяха разнопосочни. Японският борсов индекс Nikkei 225 отчете лек спад от 0.1%, а в Хонконг Hang Seng отстъпи с над 1% от петъчните си нива.

На положителна територия се търгуват повечето акции на борсата в Сидни, като водещият австралийски бенчмарк S&P/ASX 200 бележи ръст от 0.3 на сто.