Исторически рекорд от 9,2% инфлация на годишна база в целия ЕС отчете агенция Евростат. Със стремителни темпове растат цените в почти всички икономически сектори, включително и тези на жилищата, водата, електроенергията, газа и горивата, където ускорението е най-голямо. Европейците плащат по-скъпо и за храна, напитки и транспорт.

У нас ситуацията не е по-различна. Инфлацията през 2022 г. също достига исторически рекорд с „фаталните“ 13% увеличение на годишна база.

И докато финансовите и икономически експерти вече се заеха със задълбочени анализи на статистиката, за обикновените граждани изводът не е толкова сложен или казано накратко – скъпо им е.

Поскъпването на основните хранителни продукти, масовите стоки и битовите месечни сметки става непосилно за все повече европейци, които не намират друг изход освен да посегнат към спестяванията си, ако имат такива, или да се впуснат в опасната спирала на кредитите.

Рекордната инфлация започва да изглежда като „слон в стъкларския магазин“ на Европа, а въпросът е дали националните правителства и европейските управляващи органи са готови да се справят с това и да „изведат слона на безопасно разстояние“, без да нанесат щети върху ценните стоки в общия ни „магазин“.

Годишната инфлация в ЕС достигна исторически рекорд Показателят е нараснал повече от три пъти спрямо 2021 г., когато нивото му е било 2,9%

Разходите за храна са основната част от бюджета на домакинствата не само в Европа, но и у нас, което прави непосилно за гражданите да се справят с инфлацията. Брюксел няма друг избор, освен да постигне съгласие и да направи нужните промени, коментира евродепутатът Цветелина Пенкова пред БНР. Тя дава пример със САЩ, където беше приет закон за справяне с инфлацията и заяви, че ЕС вече подготвя подобен свой вариант в тази посока.

Екшън план срещу високите цени

В три посоки ще са основните мерки срещу високата инфлация, които най-вероятно ще са фундаментите на законопроекта:


БВП на ЕС се е свил с 0,1%, в еврозоната е без промяна, у нас расте с 0,6%Според данните на Евростат

Ключът е скрит в енергетиката

Според Пенкова, покачването на цените в момента се дължи на високите цени на електроенергията в последната година.

"Европа предприема реформа на пазара на електроенергия. Целим да решим именно този проблем - с цената на електроенергията. Цената на електричеството е пряко свързана с цената на природния газ. С реформата, която предстои, целим да променим това. Когато говорим за мащабни реформи, се създават притеснения в държавите-членки. Трябва да променим механизма и начина на ценообразуване на електричеството в ЕС, за да може да се гарантираме, че цените в дългосрочен план ще намалеят и няма да са подвластни на такъв тип шокове, ако се случват в бъдеще".

Предложението ще бъде направено на 16 март и ще дойде от ЕК, обяви Цветелина Пенкова пред БНР и добави, че има бърза процедура за разглеждането му в Европарламента.

Кой печели и кой губи от високата инфлация в еврозоната? Заплатите растат много по-бавно от инфлацията, което според изчисленията на ЕЦБ означава спад на жизнения стандарт на средния работник в еврозоната с 5% спрямо 2021 г.

Циклим ли в чакалнята на еврото

Евродепутатът коментира и пречките пред България за влизането в еврозоната. Според нея политическата нестабилност е основната причина за забавянето ни.

"Когато правиш толкова сериозна стъпка, ти трябва стабилна политическа система, която да се справи с всякакъв тип спекула и проблеми, които могат да настъпят след приемането ни в еврозоната. Това е важно за нашите европейски партньори, защото ставайки част от еврозоната, ние вече имаме влияние върху самата валута в рамките на ЕС, т.е. те трябва да знаят, че могат да разчитат на своите партньори в България, че ще има органи, които могат да реагират веднага".

Освен това е необходимо и обществено спокойствие. "Нека гледаме напред и да започнем кампанията възможно най-бързо", призова евродепутатът.

Страшно ли е еврото? Какво ни очаква, когато приемем единната валутаФорум на високо равнише представи перспективите на членството в еврозоната

Припомняме, че датата за присъединяването ни към еврозоната – 1 януари 2024 г. беше отложена заради невъзможността на България да изпълни всички критерии по процеса на приемане на единната европейска валута.

Високите нива на инфлацията у нас и политическата нестабилност също наклониха в негативна посока везните на доверието от Брюксел. Следващата вероятна дата за прием в еврозоната е 1 януари 2025 г., но дали това ще стане факт, зависи най-вече от общите усилия на политиците.