Как да спечелим от следващата криза?

2407
Как да спечелим от следващата криза?

Да предвидиш кога ще се случи следващият пазарен срив е по-лесно, отколкото да направиш пари от него. Това пише в свой анализ за Bloomberg бившият банкер и настоящ писател Сатяджит Дас.

Според него дебатите за това дали цените на финансовите активи в момента са подценени или надценени са толкова абстрактни, че напомнят духовните спорове на средновековните монаси, а всъщност основните двигатели на пазара са далеч по-земни. 
 
Според Дас, има няколко основни механизма да се печели при падащ пазар. Първият са т. нар. "продажби на късо", при които трейдърът "продава" актив, който на практика взима назаем (например от своя брокер) и впоследствие "откупува", надявайки се това да стане при по-ниска цена.

Вторият вариант е покупката на пут опции, които дават правото да се продаде даден актив на фиксирана цена, а третият (предпочитан от по-косервативните инвеститори) е преструктурирането на портфейлите от по-рискови ценни книжа към т. нар. "защитни" сектори, които не се влияят в толкова голяма степен от пазарните настроения и икономическите тенденции. 
 
Какъвто и подход да бъде избран обаче, успехът зависи от правилната преценка на момента на действие и магнитуда на промените, които се очакват. Инвеститорът трябва много точно и конкретно да пргонозира кой клас активи ще бъде засегнат от евентуалния спад, както и т. нар. "вектори на заразата" - основните фактори, които влияят върху пазарите в даден момент.

Трябва да е наясно и с обекта на корекцията - дали тя засяга само цената или и някои от вторичните показатели, като волатилността и корелацията с други активи. 
 
Другият ключов проблем е, че при подобни краткосрочни операции се появява небоходимостта от използване на капитали назаем, с които да се повиши доходността - т. нар. ливъридж. Обикновено, когато даден инвеститор влиза "на върха" с цел да спечели от евентуален срив на пазара, той не може да си позволи да държи позицията си за дълъг период от време.

Първо защото тези процеси протичат сравнително бързо и второ, защото трябва да бъде поддържан баланс между собствения и заемния капитал.

Когато разминаването стане твърде голямо, институцията, която е отпуснала средствата (банка, финансов посредник и т.н.), изпраща т. нар. margin call, който принуждава трейдъра да затвори цялата или част от позицията, за да може да покрие изискванията.   
 
Дас припомня, че през 2008 г. е имало много инвеститори, които са предвиждали развитието на ситуацията, но не са успели да спечелят от това, защото са били принудени да затворят позициите си преждевременно. Други пък са спечелили, само защото държавните институции решиха да спасят тези, които са "твърде големи, за да фалират".   
 
Дори и простото намаляване на рисковите активи в портфейла за сметка на по-консервативните вложения не е лесна работа. Идеята е инвестициите да се пренасочат към "защитни" активи, като държавните облигации, дяловете на някои хеджфондове, които нямат корелация с пазарните индекси и акциите на перспективни компании, чиито бизнес не се очаква да пострада. Въпросът е, че и в тези случаи предизвикателства не липсват. 
 
Дас отново дава пример с 2008 г., когато инвестицията в американски държавен дълг се оказа печеливш ход, но само защото централната банка взе решение да го изкупува без ограничения.

При една бъдеща криза ситуацията може и да не е такава, особено при наличието на толкова свръхзадлъжнели правителства по света, което поставя под въпрос качеството на държавните облигации. 
 
Колкото до свиването на рисковите инвестиции, дори и емблематичен фонд, като Berkshire Hathaway, загуби близо 50% от пазарната си стойност в периода от края на 2007 до началото на 2009 г., припомня Сатяджит Дас.

Според него дъргосрочната успеваемост на една подобна стратегия на ограничаване на риска разчита на това, че всеки евентуален срив на пазара ще има временен характер и в крайна сметка - рано или късно, цените ще се върнат до справедливата си стойност.

По тази причина се търсят подценени компании, такива с достатъчно "кеш" и като цяло бизнеси, които не биха се уплашили от някаква временна турбуленция. С подобна тактика от Berkshire Hathaway успяха не само да възстановят щетите от кризата, но впоследствие да излязат и на печалба.  
 
В заключение Дас отбелязва парадокса, който произлиза от усилията на инвеститорите да направят пари от следващия голям срив - всяка печалба на финансовите пазари произлиза от нечия загуба, реално там няма как да бъде добавена някаква стойност.

Според него тя се създава единствено от самите компании и генерираните от тях парични потоци, а не от смяната на собствеността върху акциите им или пък промените в тяхната оценка от страна на инвеститорите.

Но реалният бизнес никога не е бил толкова вълнуващ, колкото финасовите пазари и затова често остава неразбран във времената, които ценят повече драмата, отколкото стабилната възвръщаемост. 
 
Сатяджит Дас е роден в Калкута, Индия през 1957 г. Семейството му емигрира в Австралия, когато е 12-годишен. В периода от 1977 до 1987 г. Дас работи в Commonwealth Bank, CitiGroup и Merrill Lynch, а от 1988 до 1994 г. е финансов директор на TNT Transport Group.

Автор е на няколко книги, посветени на финансовите пазари и управлението на риска, сред които са Traders, Guns & Money,  Extreme Money и A Banquet of Consequences: Have We Consumed Our Own Future?    

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg