Как работи китайската валутна система?

1687
Как работи китайската валутна система?

© снимка: Pixabay

Китайският юан достигна най-ниските си нива спрямо щатския долар за последното десетилетие, с което отново привлече вниманието на валутните пазари. Курсът на китайската валута обаче не се вляе от същите фактори, от които зависят водещите световни парични единици.

Финансовата система на Поднебесната империя е своеобразен "хибрид" между пазарните механизми и държавното регулиране, пише The Wall Street Journal. 
 
Как се търгува китайският юан?
 
Повечето водещи световни валути са напълно конвертируеми. Това означава, че техният курс се определя от пазарните участници в зависимост от баланса между търсене и предлагане.

Други, като хонконгският долар например, са "привързани" към някоя от тези валути. В случая с Хонконг това е щатският долар, а паричното предлагане е обезпечено с определно количество от американската валута. 
 
В Континентален Китай валутният режим до 2005 г. беше подобен на този в Хонконг, но в днешно време юанът представлява нещо средно между конвертируема валута и такава с фиксиран курс. Китайската централна банка ежедневно определя т. нар. "фиксинг", който до голяма степен е базиран на стойностите на валутата от предишния ден.

В рамките на деня валутата може да поскъпва или да поевтинява с максимум 2% отклонение от този фиксинг, а централната банка предприема интервенции с покупки или продажби на валута, ако курсът падне или се повиши трърде много. 
 
Тоест волатилността на валутния пазар е ограничена от финансовия регулатор. 
 
Два различни пазара 
 
Ограничението за движението на валутния курс от 2% нагоре или надолу спрямо фиксинга важи за т. нар. on shore (или "континентален") пазар, който се намира под прекия контрол на държавните регулаторни органи. На офшорния пазар подобни лимити не същуствуват.

Основната част от "офшорните" юани се търгуват в Хонконг с валутен код CNH. Движението му отразява очакванията на трейдърите за това в каква посока се търгува "континенталният" юан и съответно е нещо като пазарна прогноза за фиксинга, определен от централната банка. 
 
Разлика има и в цената на заемния паричен ресурс на двата пазара. Ако Китайската централна банка иска да подкрепи юана, без да повлияе на местната икономика, тя може да повиши лихвите върху офшорните сметки. Така тя прави "късите продажби"* за откриване на позиции срещу валутата по-скъпи за инвеститорите.

Много анализатори смятат, че тази година тя е направила точно това, пише WSJ. 
 
Какви са инструментите за влияние върху валутния курс? 
 
Китай притежава валутни резерви на стойност 3 трлн. щатски долара, които са ключов инструмент за паричната й политика. Ако юанът е твърде слаб, институцията може да продаде част от американските държавни облигации в портфейла си и с получените долари да осъществи покупки на местната валута от пазара, подкрепяйки нейния курс. 
 
От средата на 2014 г. до началото на 2017 г. валутните резерви на Китай се понижиха с близо един трилион долара именно заради опитите на централната банка да стабилизира валутния курс на юана, който пострада заради отлива на капитали от страната. 
 
Останалите държавни банки в Поднебесната империя също притежават инструменти за влияние. Тази година те осъществиха значителни покупки на валутни суапове - инструмент, който им позволява да подкрепят местната валута, но без да изчерпва незабавно валутните им резерви.

На практика суапът представлява покупка на определено количество валута по текущия курс и едновременно с това договор за продажба на същото количество, но на бъдеща дата. 
 
По този начин китайските банки повишават бъдещата стойност на юана на валутните пазари. Така спекулантите, които искат да продават "на късо", заемането на ресурс в юани с идеята за обратно откупуване в бъдеще става по-скъпо. 
 
Ще се превърне ли юанът в световна валута? 
 
Въпреки значителната икономическа мощ на Китай, юанът заема едва около 1% от всички международни валутни трансакции. Това не е изненадващо, имайки предвид, че Пекин поддържа строг контрол върху изходящите и входящите парични потоци. 
 
Но въпреки това китайското правителство положи значителни усилия за "интернационализацията" на своята валута. През 2016 г. Китай се присъедини към кошницата от резервни валути на Международния валутен фонд, което бе ключова стъпка от развитието на китайската финансова система. 
 
Освен това Китайската центрана банка определя фиксинга на юана спрямо няколко водещи световни валути, намалявайки неговата зависимост от щатския долар. Но въпреки това връзката с американските пари си остава ключова, тъй като доларовите сделки все още имат доминираща роля на глобалните валутни пазари.

Това е и една от причините американският президент Доналд Тръмп да настоява, че китайското правителство изкуствено понижава курса на юана, осигурявайки конкуренто предимство на своите компании на световните пазари. 
 
Богатият арсенал на Китайската централна банка 
 
Повечето централни банки осъществяват контрол върху паричното предлагане посредством лихвените равнища. Те влияят върху курса на валутите, тъй като високите лихви привличат капитали. 
 
В Китай обаче монетарната политика има различни аспекти. Основният фокус на регулаторите там пада върху процента на задължителните минимални резерви, които търговските банки са задължени да държат на депозит в централната банка. По-високото ниво на задължителните резерви води до ограничаване на кредитирането, тъй като трезорите трябва да заделят по-голяма част от депозитите си. 
 
Централната банка, която не е напълно независима от правителството (както е например Федералният резерв на САЩ), предпочита този инструмент за влияние, тъй като той не е толкова "чувствителен" от политическа гледна точка, колкото движението на основния лихвен процент.   
 
От друга страна, това означава, че Китай може да си позволи да стимулира своята икономика, без да поставя под толкова сериозен натиск валутата си, колкото би оказало едно традиционно намаляване на лихвените равнища. 
 
* "Късите продажби" са инвестиционна стратегия, при която трейдърът "продава" актив, който на практика не притежава, а взима назаем (например от своя валутен брокер) и впоследствие "откупува", надявайки се това да стане при по-ниска цена.    

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg