Важността на заразните наративи, които засягат начина, по който мислим относно икономиката, се засили с възхода на модерните начини на комуникация и най-вече интернет и всички социални медии.

Това заяви Роберт Шилер, преподавател в Йейлския университет и носител на Нобелова награда за икономика за 2013 г., в разговор относно пазарите и наративите за тях, който беше част от „Световния инвестиционен форум“, организиран от Amundi - най-голямата компания за управление на активи в Европа.

До известна степен живеем в един различен свят, в който обиковените наративи и дори фалшивите новини имат много по-голяма жизненост. Като цяло обаче това не е нещо напълно ново.

Древните думи за фалшиви новини са слухове или митове. Това е стара идея, защото е толкова очевидно, че човешкото поведение се променя с времето. “Вирусните“ истории не трябва да бъдат базирани на факти, не трябва да “отварят очите“. Те просто трябва да бъдат сладки или по някакъв начин забавни. Дори и шегата представлява наратив, каза Шилер.

Сега имаме способността да разследваме „вирусните“ наративи, както никога преди, защото разполагаме с дигитални данни, като например вестниците. Можем да се върнем стотици години назад и да видим как тези наративи се разпространяват.

Сега обаче интерепретациятa на събитията не е толкова абстрактна или нереална, а фактуална. Това, всъщност, е наративната икономика, обясни Шилер.

Според Паскал Бланке, главен инвестиционен директор на Amundi, който също участва в разговора, в момента има три наратива. На първо място е наративът за вечната стагнация, или ниският икономически растеж и ниска инфлация завинаги, който е запечатан в дългосрочната памет на хората за това, което се случва на практика в развитите икономики в продължение на векове.



Снимка: Amundi

Има обаче конфликт между този наратив и набиращия популярност наратив, който Бланке определя като „пътят обратно към 70-те години“. Фактът, че може би инфлацията ще се завърне на определен етап.

Вторият наратив Бланке определя като „бурните двадесет“, свързан с растеж и печалби, подкрепени от технологиите. Този наратив пък е в конфликт с наратива за дългосрочната инфлация.

На последно място, но не и по-важност, е паричният наратив, зад който стои идеята, че централните банки вероятно ще преминат още повече към нетрадиционни мерки. Той пък е в конфликт с идеята за паричната система такава, каквато я познаваме.

Според Бланке за първи път от 30 години има желание за инфлация, което се показва чрез различни типове наративи.

Тази битка на наративи се води от много време, според Шилер. Терминът вечната стагнация е създаден от икономиста Алвин Хансен през 1938 г. Той се появява в период, в който фондовият пазар расте и се предполага, че трябва да извади САЩ от Голямата депресия. След това обаче той отново се срива през 1938 г.

Хансен смятал, че това може би е една постоянна промяна. Голямата депресия била нещо по-лошо от всичко дотогава, или поне така изглеждало, и той смятал, че може би за това има демографска причина, а именно, че жените няма да раждат толкова много деца отново.

За радост, той грешал и това било просто едно дъно в раждаемостта, като в САЩ следва бум в раждаемостта, особено след Втората световна война, и населението започва да се увеличава отново. Затова трябва да подхождаме внимателно към идеята, че нещата са се променили за постоянно, съветва Шилер.

Теорията за вечната стагнация се роди отново, когато Лорънс Самърс заговори за нея по време на срещите на Международния валутен фонд във Вашингтон. Сега обаче причината не беше чисто демографска, а може би и технологична, че вероятно с модерните технологии нямаме нужда от толкова стоки и услуги, както преди. Според Шилер обаче наративът за дългосрочната стагнация сега не е толкова ясно изразен.

Има обаче и наратив, свързан с паричната политика, който ни изважда от страха от депресия и вдъхновен от кризата през 2009 г. Има нов наратив, който ни отведе до крайности при оптимизма ни относно политиките на централните банки и липсата на притеснение относно националния дълг. Това е нов наратив, който често е наричан Модерна парична теория.

Това са наративи, които определено влияят върху решенията, които вземат хората. Не означава, че те са правилни, а просто, че временно са популярни, смята Шилер.

Напоследък много неща се променят и то не само в паричната политика, заяви той. Паричната политика днес изглежда като една подсилена версия на това, което се направи при последната криза през 2009 г. Отново имаме количествено улесняване и много ниски лихви, но просто в по-големи мащаби.

В момента обаче в някаква степен сме в неизвестна територия по отношение на паричната политика. За този наратив обаче може да се каже, че е силен. Той е бил силен и през 20-те години на миналия век. Федералният резерв точно е бил създаде и се е смятало, че ще е нещо, което ще предотвратява кризи в бъдеще.

Жозе Барозу: Често в Европа е необходима криза, за да вървим напредБившият председател на ЕК признава, че има и проблеми, но смята, че в момента Европа е в много по-добро състояние, отколкото беше

Тези наративи идват и си отиват, според Шилер, а той казва, че ги нарича многогодишни. Наративите относно паричната политика имат още по-дълга история. На хората им харесват истории за пари и за гении на финансовата общност и въпреки всичко обичат да им вярват за известно време.

По отношение на евентуалния балон на пазара на акции, Шилер смята, че въпросът с балоните е сложен. Според него няма унифицирано определение на балон. Предполага се, че той се пука. Шилер заяви, че се притеснява от това. Високите цени на акциите повишават риска от такова събитие, особено на пазара на акции в САЩ, който е надценен. Трябва да следите наративите, които подкрепят това и колко ще изпъкват те.

Шилер обаче все още смята, че е добра идея донякъде да се инвестира на пазара на акции в САЩ, но пазарните оценки са високи и трябва да се действа предпазливо.

Това, което президентът Джо Байдън се опитва да направи в САЩ в момента, е да създаде атмосфера, наподобяваща Новия курс на Франклин Рузвелт, който поема управлението на дъното на Голямата рецесията. Той изготвя план, който е приет с голям ентусиазъм. Байдън опитва да вкара в този наратив и според Шилер засега се получава, предизвиквайки враждебност от страна на консерваторите, които не смятат, че правителството трябва да взема заеми.

Политиците обаче винаги гледат социлогиогическите проучвани и разполагат с фокус групи, за да разбират от какво се интересуват хората. Някакси националният дълг остава на заден план. Страхът от вечната стагнация се завръща, но все още не е силен.

Според Шилер наративи, които са били силни в миналото, днес продължават да съществуват, но са слаби. Винаги обаче има вероятност да мутират и отново да станат особено популярни. Той казва, че би се притеснявал от наратива за вечната стагнация.

Трите основни класове активи в САЩ – облигации, акции и имоти, са с много високи пазарни оценки, според Шилер. Алтернаривата и на трите са инвестиции извън САЩ или притежанието на индексирани с инфлацията облигации. Тези алтернативи обаче не са особено привлекателни за патриотично настроените американци, които не обичат да инвестират извън САЩ, а този тип облигации в момента са с отрицателна доходност, казва Шилер.

Хората изпитват едно чувство на неудобство. Всичките пазари изглеждат надценени, но кога ще дойде денят за корекция? Цените на имотния пазар и на фондовия пазар продължават да растат, така че на кого можете да вярвате? Никой няма отговор и на този етап това повишава цените.

Положението е било сходно през 1929 г., точно преди пика. Тогава е имало множество предупреждения да не се вземат прекалено много заеми, за да се купуват акции. Сега има същите предупреждения, че пазарите са надценени.