Банките понесоха голяма част от отговорността за предизвикването на последната финансова криза.

В следващата обаче дребните инвеститори вероятно ще играят много по-централна роля, пише бившият банкер и колумнист на Bloomberg Сатяджит Дас.

По думите му подобен сценарий е възможен именно заради инструментите, създадени в помощ на индивидуалните играчи и то с цел намаляване на риска. Става въпрос за борсово търгуваните фондове, или т. нар. ETF-и (exchange-traded funds).

Дяловете на тези инвестиционни фондове се търгуват на фондовата борса, а стратегията им е пасивна - те следят движенията на борсовите индекси, на облигациите, на валутите и на суровините, като просто копират пропорционално пазарните измерители, без да им се налага да структурират собствен портфейл.

През последното десетилетие популярността на борсово търгуваните фондове рязко се повиши, като само в Съединените щати активите под пасивно управлени са се удвоили за този период и вече представляват 40% от всички инвестиционни схеми.

Само фондовете на Vanguard имат открити позиции от по над 5% в капитала на 491 компании от широкия индекс S&P 500. Това представлява близо 7% от общата пазарна капитализация на индекса.

В Япония, където централната банка притежава големи дялове в няколко ETF-а, пасивните инвеститори държат близо половината от всички борсово търгувани акции.

А причината за огромната популярност на пасивните фондове е много проста - на теория техните портфейли са диверсифицирани и освен това през последните години носят устойчиво по-висока доходност от активно управляваните фондове.

Сравнително простата им конструкция допада на непрофесионалните инвеститори, за които е много по-лесно да се фокусират върху по-общи инвестиционни стратегии, отколкото ако трябва сами да прогнозират печелившите и губещите позиции. И не на последно място, таксите и комисионите на ETF-ите са много по-ниски и се движат в границите между 0.05 и 0.5%.

Въпреки това пасивните фондове са много по-рискови, отколкото някои инвеститори предполагат, пише Сатяджит Дас. Той дава пример с индексите, в които тежестта на отделните позиции е претеглена според пазарната капитализация на компаниите.

Там пасивните фондове нямат друг избор, освен да купуват тези акции, които вече са с голямо тегло (и съответно надценени) и да продават такива, които са подценени.

Така, успоредно с повишаването на цените, се стига до свръхекспозиция към няколко големи компании (например технологичните гиганти, чиито книжа поскъпнаха до рекордни равнища), които доминират водещите борсови индекси. Тази стратегия е точно обратната на принципа "купувай евтино и продавай скъпо".

ETF-ите могат да копират индексите по много различни начини. Понякога те не купуват всички активи, влизащи в даден индекс, а само определена извадка, като по този начин излагат инвеститорите на риск от неточно припокриване. Други пък включват деривати и допълнителни заемни средства, с което повишават кредитния риск на портфейлите си.

Както всеки друг подобен инструмент, борсово търгуваните фондове могат да предоставят своите дялове за къси продажби, а това създава риск за доходността на заемния капитал. И не на последно място, те трябва да инвестират всичките си средства и да държат минимално количество кеш, което не им позволява да бъдат достатъчно гъвкави в случай на евентуална по-продължителна негативна тенденция на пазара.

Един от най-сериозните рискове на пасивното управление обаче, според Дас, е свързан с това, че то насърчава концентрацията на инвестициите в малък брой компании, които са с високи пазарни оценки и с огромна ликвидност.

Стремежът към понижаване на цената на трансакциите тласка ETF-ите към свръхконцентрация, а това прави пазарите уязвими към тези мащабни продукти.

Много голяма роля играят и изкуствените фактори, като включването или изключването на определена компания от даден индекс, което води съответно до масов прилив или отлив на средства по тази позиция от страна на пасивните фондове.

А в същото време голяма част от т. нар. free float (броят на акциите, които се търгуват активно на борсата) е "блокиран" в ETF-ите, които на практика отнемат от ликвидността на пазара и повишават риска от увеличаване на волатилността в периоди на нестабилност.

В тази ситуация, ако се стигне до криза и евентуален срив в цените на акциите, негативните ефекти могат да се усилят именно заради концентрацията на средства в пасивните фондове.

Те ще бъдат принудени да продават активите, които са купили, за да поддържат пропорционалното съотношение на портфейла си спрямо следения от тях индекс, валута или суровина. Там, където до този момент са играли ролята на основни купувачи, ще бъде много трудно да намерят на кого да продават в опитите си да свият своите позиции.

Сатяджит Дас дава пример с инвеститор, който държи 10% от дяловете в даден ETF и иска да ги продаде за един ден. Вероятно няма да се намерят достатъчно кандидат-купувачи, а това ще принуди фонда да продава на цени, които са по-ниски от стойността на притежаваните от него активи и в крайна сметка, загубите ще бъдат много по-големи.

Добрите времена, които насърчиха вложенията в пасивно управляваните инвестиционни схеми, бяха много позитивни за борсово търгуваните фондове. Сега обаче инвеститорите имат сериозен повод за притеснение по отношение на тяхната устойчивост при евентуална кризисна ситуация, смята бившият банкер.

Той припомня, че всяка криза разкрива слабите места на механизмите, които до този момент не са били "тествани". И вероятно следващата отново ще направи точно това.