През по-голямата част от 2022 г. водещите световни икономисти ни убеждаваха, че ако световната икономика вече не е в рецесия, то тя е на път да изпадне в такава. С приближаването на края на годината обаче глобалният спад се отлага за 2023 г.

Това пише в коментар за Project Syndicate Джефри Франкъл, професор по капиталообразуване и растеж в Харвардския университет и научен сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания на САЩ.

По думите му въпреки увереността, с която мнозина продължават да обявяват неизбежността на икономическия спад, шансовете за такъв през следващата година са доста под 100%.


Поради бързото повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ и други големи централни банки, има около 50% шанс за рецесия през 2023 г. и 75% шанс това да се случи в определен момент през следващите две години, пише Франкъл, който е бил член на Съвета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън.
Според него силно засегнатата от покачващите се цени на енергията Европа е по-вероятно да се насочи към рецесия, за която стандартното определение е спад на БВП в две последователни тримесечия. Китай обаче изглежда в още по-лоша форма, коментира Джефри Франкъли добавя, че страната има същите проблеми като Европа, плюс сриващ се имотен сектор и скок на случаите на Covid-19, поради неотдавнашното решение на китайското правителство да отвори отново икономиката без достатъчна ваксинация.

Накъде отива S&P 500: Няколко ужасно различни перспективиУолстрийт очаква S&P 500 да завърши 2023 г. на 4000 пункта, след като очакваното нивото за тази година се оказа най-далече от реалността от 2008 г. насам

„Въпреки че растежът на Китай през следващата година се очаква да бъде далеч по-бавен от историческия темп, с който сме свикнали през последните четири десетилетия, малко вероятно е неговият БВП да се свие за две тримесечия“, пише Франкъл. „В крайна сметка дори намаляването на ръста на БВП с 8 процентни пункта по време на пика на световната финансова криза през 2008 г. не беше достатъчно, за да доведе до свиване на вътрешното производство в абсолютно изражение“, коментира експертът. Това според него е още един пример за недостатъците в определението за рецесията по правилото за две последователни тримесечия на отрицателен растеж на БВП.
Франкъл смята, че настоящите икономически проблеми на много страни са били „самопричинени, поради колкото вредни, толкова и предвидими грешки в политиката“.

Нуриел Рубини: Най-голямата икономическа криза е неизбежнаМожем да очакваме твърдо приземяване: дълбока, продължителна рецесия – на върха на тежка финансова криза

Между 2011 и 2021 г. например Европа ненужно задълбочи зависимостта си от руския природен газ, оставяйки я изключително уязвима, когато Кремъл започна войната си срещу Украйна, припомня експертът. По същия начин драконовската политика на Китай за “нулев Covid” беше с висока икономическа цена, докато липсата на план за това как да се облекчат пандемичните ограничения означаваше, че тази стратегия просто отлага смъртността от вируса.
САЩ също направиха многобройни грешки, сред които доброволният отказ от лидерство в либералния международен ред и пренебрегването на Световната търговска организация и търговските рамки, които техните членове договаряха в продължение на много години, пише Джефри Франкъл. „Митата на бившия президент Доналд Тръмп бяха грешка, но президентът Джо Байдън направи малко, за да ги отмени“, коментира експертът. „Всъщност, разпоредбите за "купуване на американското" в иначе похвалния Закон за намаляване на инфлацията пренебрегват правилата на СТО“, добавя Франкъл относно новият закон, който насочва солидни публични средства към установяващите се в Северна Америка производителите на EV батерии и който неминуемо ще усложни усилията на ЕС да насърчи производството на такива в Европа.

Зелените субсидии в САЩ засилват страховете за германската индустрияГерманските производители и доставчици на автомобили, за които САЩ са основен експортен пазар, са сред най-големите потърпевши на американският Закон за намаляване на инфлацията

Докато очакваните неблагоприятни ефекти от по-високите лихвени проценти все още не са очевидни, има признаци, че "балонът на всичко" най-накрая се е спукал, пише още в коментара си за Project Syndicate Джефри Франкъл. Цените на акциите в САЩ достигнаха своя връх през януари 2021 г. и оттогава вървят надолу. Облигациите, недвижимите имоти и активите в развиващите се пазари също отбелязаха спад през годината, добавя той.
„През юли 2021 г. твърдях, че има 90% шанс балонът на активите, доминиращи финансовите пазари, да се спука. Исторически високите оценки на компаниите – спрямо дивиденти, печалби или доходи – бяха очевиден показател, въпреки че реалните и дори номиналните лихвени проценти бяха нулеви или отрицателни по това време миналата година. Ниският дисконтов процент означава, че почти всяко ниво на активите може да бъде рационално обяснено като настояща дисконтирана стойност на бъдещия доход”, коментира експертът.

Сам срещу всички: Джеръми Сийгъл е оптимист за акциите през 2023 г.6 прозрения от Джеръми Сийгъл за фондовия пазар, инфлацията и икономиката през 2023 г.

„Тази година започна с четири актива, които ясно крещяха: "Внимание балон", добавя Франкъл, посочвайки meme акциите като Gamestop, криптовалутите, NFT и SPAC компаниите. „Всеки от тях беше иновативен, макар и не непременно по добър начин, и всички се сринаха до края на годината“, коментира още той.
„Трябваше ли обаче схватливите инвеститори да виждат тези спадове като възможности и да "купуват спада"?“, пише Франкъл. По думите му като се има предвид, че цените на акциите все още не са се върнали там, където бяха преди три години, в навечерието на пандемията, е разумно да се предположи, че те могат да паднат още, преди да са в съответствие с икономическия фундамент. Същото може да се каже и за криптовалутите, които дори нямат никаква фундаментална стойност.
Следващата година ще бъде тежка за световната икономика, но предстоящият спад вероятно не трябва да се квалифицира като рецесия, дори и ако приемем критерият за две последователни тримесечия за твърде тесен, смята експертът.
„Глобалният растеж в следвоенния период например рядко е падал под нулата за едно тримесечие, да не говорим за две. Ако използваме тази мярка, тежките спадове, предизвикани от петролните шокове от 1974 и 1981 г., не се квалифицират като глобални рецесии“, коментира Франкъл.
Той добавя, че дори във времена на очевидна рецесия положителният растеж сред нововъзникващите и развиващите се икономики обикновено надвишава отрицателния растеж на развитите икономики, като двете забележителни изключения са световната финансова криза от 2008 г. и кризата с Covid-19 през 2020 г.

Малките инвеститори продължават да залагат на акциите, големите продаватАмериканските взаимни и борсово търгувани фондове, които са популярни сред индивидуалните инвеститори, са привлекли над 100 милиарда долара нетни входящи потоци през 2022 г.

Въпреки че ОИСР и Международният валутен фонд очакват глобалният растеж да се срине до 2,2-2,7% през 2023 г., от ниво 6,1% през 2021 г., това все още означава, че е малко вероятно световната икономика да се свие за две или повече последователни тримесечия, прогнозира Джефри Франкъл.
„Дори и да възприемем по-малко строги измерители за определяне на периода на глобална рецесия, като например спад на растежа на БВП под 2,5%, подобен сценарий през 2023 г. едва ли е предрешен“, пише експертът и добавя: „Възможно е разбира се, но също така е и напълно предотвратимо.“