Както всяка година, екипът на Profit.bg се допитва до водещи анализатори за очакванията им през идната година. Днес ще ви представим мнението на ръководителя на отдел Международни пазари в Евро-Финанс Павел Николов. Вижте го:

2016-а беше година на големи политически изненади/разочарования/промени (или по-скоро желание за промяна на статуквото), които в крайна сметка намериха израз в събития като Брекзит, избора на „туитващия“ (т.е. „народния“) президент Тръмп или отхвърлянето на предложените конституционни реформи в Италия.

Това, което (може би) най-добре характеризира отиващата си година, са не толкова неочакваните резултати от иначе очаквани събития, колкото трудно прогнозируемите последствия от тях.

Трудна за прогнозиране беше и пазарната реакция на тези събития – американските борсови индекси достигнаха исторически върхове, като в същото време измерваният от Опционната борса в Чикаго (CBOE) Индекс на волатилността (VIX) се търгуваше около 10-годишната си медианна стойност през по-голямата част от годината.

В известен смисъл финансовите пазари свикнаха с т.нар. „изключителни“ събития, които се превърнаха в новото „нормално“. Шокът от Брекзит, който предизвика срив на фондовите борси по света, беше в крайна сметка преодолян и напълно неутрализиран с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и отхвърлянето на конституционния референдум в Италия.

На традиционните икономически фактори беше отредена второстепенна роля. Да вземем за пример решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от началото на декември, с което беше удължен срокът на Програмата за изкупуване на дълг (по-известна като QE) – ефектът върху единната валута беше краткотраен и почти минимален (поне в сравнение с подобни събития в исторически план).

По предварителен план 2017-а също ще предложи редица събития (отново от политически характер), чийто краен резултат и пазарната реакция на този резултат остават до голяма степен неизвестни (или поне несигурни). Бихме могли да споменем предстоящите избори в някои ключови държави-членки на ЕС (Франция, Холандия, Германия, а вече и Италия).

Ако към това прибавим потенциалния ефект от намаляването на добива върху цената на петрола (а оттам и върху инфлацията и инфлационните очаквания), темпото на нормализиране на лихвените равнища в САЩ, възможния край на програмата за количествени улеснения в Европа, ефекта от намаляването на ликвидността в глобален аспект върху развиващите се пазари (и особено Китай), ефекта от процеса на деглобализация в действие, ще установим, че ни чака една не по-малко интересна година.

И така – би следвало да можем недвусмислено да заявим, че 2017 година ще бъде годината на щатския долар, предвид стабилния икономически фундамент и безспорното лихвено преимущество на американската валута. Но налице са и някои рискови фактори.

Основните рискове пред този сценарий са имплементирането на обявените от новоизбрания американски президент протекционистични мерки (по-конкретно преразглеждането на Северноамериканското споразумение за свободна търговия и Споразумението за транстихоокеанско сътрудничество) и рискът от търговска война с Китай.

Новоизбраният президент Тръмп (предвид неговата непредсказуемост) може също така да реши да обезцени долара, за да подкрепи американските компании, което би могло да „заоблачи“ иначе безоблачните хоризонти пред щатската валута.

Еврото ще остане заложник, от една страна, на насърчителната парична политика, провеждана от ЕЦБ, а от друга – политическите рискове, свързани с набиращите мощ евроскептични настроения в Обединена Европа в светлината на предстоящите избори във Франция, Германия и Италия.

Да обобщим: при „попътен вятър“ за долара, паритетът между американската валута и еврото ще бъде „в кърпа вързан“ през 2017 г.

Японската йена също най-вероятно ще продължи да поевтинява спрямо долара, отново в резултат на дивергенцията на паричните политики (Японската централна банка ще продължи да поддържа доходността по 10-годишните японски държавни облигации близо до 0%). В този контекст, при условие че глобалната икономика не поеме стремглаво надолу, поради една или друга причина) може да се очаква, че доларът ще поскъпне до нива около и над 125 йени през следващата година.

Политическият фактор остава ключов за британската лира. След официалното активиране на чл. 50 от Лисабонския договор и старта на преговорите между Великобритания и ЕС, което би следвало да стане около месец март 2017 г., курсът на паунда срямо долара ще поеме надолу.

Ключовият въпрос в преговорите, касаещ свободното движение на хора, вероятно ще се окаже сериозен препъникамък, като рискът от обезценка на британската лира до нива под 1.20 спрямо долара остава висок (особено на фона на очакваната стагфлация на британската икономика).

Очакваме, че доларът ще продължи да поскъпва и спрямо китайския юан в резултат както на общите позитивни тенденции, които подкрепяха долара през тази година, така и на екзогенни фактори (като масирания отлив на капитали и забавянето на стопанския растеж в Китай).

* Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за продажба на валута.