Асоциацията на банките във Великобритания обяви наскоро, че няма да има незабавна промяна в начина на определяне на осреднения лихвен процент Libor, по който банките предлагат негарантирани заеми на лондонския междубанков пазар, информира Forbes.

Активи за трилиони долари зависят от Libor. Въпреки това, в последните месеци емпирични доказателства и пазарни слухове за това, че банките манипулират процеса на определяне на Libor с цел собствена изгода, разклатиха доверието на пазара в Libor.

Стотици милиарди долари корпоративен дълг, ипотеки и деривативи са свързани по някакъв начин с лихвения процент. Въпреки това легитимността на Libor е поставена под съмнение:

Централната банка на Великобритания публикува миналия ноември данни, предполагащи, че реалната цена на междубанковите заеми е по-висока, отколкото Libor предполага.

През март Bank for International Settlements (BIS) предположи, че курсът може да е повлиян от банки, подаващи по-ниски лихвени проценти, за да изглеждат в по-здравословно финансово състояние, отколкото са всъщност.

Асоциацията на банките във Великобритания, която контролира ежедневния процес на определянето на Libor, обяви през април, че напредва с годишния си преглед на процеса. От асоциацията обявиха, че на разкритите нарушители ще им бъде забранено да участват във формирането на лихвения процент.

Може би малко наивно някои очакваха действия да бъдат предприети на 30 май. Това обаче не се случи, а от асоциацията обявиха, че своевременно ще дадат повече подробности.

След като кредитната криза и изчезващата ликвидност завладяха финансовите пазари през август 2007 г., тримесечният Libor достигна 2.4% - най-високото си ниво от почти 20 години насам. Оттогава нередностите около Libor са очевидни. Това създава съмнения, че банките подават нереалистично ниски лихвени проценти, с което целят инвеститорите да не се усъмнят за проблеми в счетоводните им баланси.

Причината за подобно манипулативно поведение е ясна. Нисък лихвен процент показва на пазара, че една банка не се възприема от останалите като особено рисков партньор. Убеждението, че пазарът има доверие улеснява по-ефективното финансиране на банките посредством капиталовите пазари.

Косвените доказателства са най-малкото съвместими с подобно манипулативно поведение. По-специално, институциите с най-големи намаления на активите по време на кредитната криза са заявявали, че могат да вземат средства назаем при значителни отстъпки в лихвения процент, в сравнение институции с по-малко пострадали счетоводни баланси.

Поддръжниците на сегашния процес за определянето на Libor твърдят, че по-засиленият контрол ще изкорени подобни проблеми, докато критиците изтъкват по-обширните структурни проблеми относно начина, по който лихвеният процент се определя.

Едно от предложенията е да се увеличи броят на банките, участващи във формирането на Libor, като така ще се намали тежестта на подадените неверни данни от някои банки. Подобна мярка изглежда относително приемлива и има вероятност Асоциацията на банките във Великобритания да я одобри в близко бъдеще.