Нуриел Рубини: Да бъде част от еврозоната е правилният ход за България

1578
Нуриел Рубини: Да бъде част от еврозоната е правилният ход за България

© Getty Images / Нуриел Рубини е почетен професор по икономика в Училището по бизнес Стърн на Нюйоркския университет, главен икономист в Atlas Capital Team и главен изпълнителен директор на Roubini Macro Associates

Въпреки икономическите проблеми през последната година, липсата на рецесия, забавянето на инфлацията и новините за нормализация на глобалните вериги за доставки се отчитат като положителни сигнали от финансовите експерти. Затова и от Лондонското сити и Уолстрийт се усеща оптимизъм, че кризата няма да е толкова дълбока, колкото се очакваше в началото.
 
Дали обаче този начин на мислене отговаря на реалността? 
 
Не и според проф. Нуриел Рубини, един от стоте най-изявени икономисти в света, който предвижда успешно както кризата от 2008 г., така и последствията от ковид пандемията и големите икономически стимули, които бяха раздадени като реакция от страна на правителствата.  
 
Нуриел Рубини, който е работил в МВФ, Фед, Световната банка и други централни банки по цял свят, взе участие в събитието InvestPRO Conference 2023, в рамките на което се проведоха 18 лекции и интервюта, свързани с най-горещите икономически теми - инфлацията, очакваната криза, еврото, лихвите по кредитите, цените на енергията, имотите, златото, акциите, криптовалутите.
 
Проф. Нуриел Рубини беше част от световно признатите анализатори по време на ежегодната конференция на програмата по инвестиции и лични финанси InvestPRO, сред които Алфонсо Пекатиело, управлявал $20млрд. в една от най-големите банки в Европа, британският икономист Чарлз Гудхарт, геополитическият анализатор Марко Папич и трейдърът ветеран Александър Елдер.
 
Profit публикува част от разговора с Нуриел Рубини, който бе проведен от Мирослав Запорожанов, съосновател на InvestPRO

М.З.: Отново ли всички са твърде оптимистично настроени за икономическото бъдеще и какви са рисковете пред глобалната икономика?
 
Н.Р.: Твърде оптимистично според мен. Първо, казаха, че ръстът на инфлацията ще бъде преходен или временен, а той се оказа по-упорит и траен. После твърдяха, че ръстът на инфлацията се дължи на разхлабена парична, фискална и кредитна политика. Вместо това се оказа, че роля играе и лошият късмет в лицето на серия от шокове като въздействието на ковид върху производството на стоки, предлагането на работна ръка и глобалните вериги за доставки. След това влиянието на руската инвазия в Украйна върху цените на суровините и доскоро - политиката за нулев ковид в Китай.
 
И аз отново мисля, че хората бъркат. В момента вече сме в стагфлация, рецесия и двуцифрена инфлация и дори Bank of England очаква да има поне пет тримесечия на отрицателен икономически растеж. В еврозоната пък навлизаме в рецесия по икономическите показатели. ЕЦБ също смята, че ще има поне няколко тримесечия на отрицателен икономически растеж, а това технически е рецесия.
 
В САЩ никога не сме имали момент, в който инфлацията да е над 5%. Днес е над 7%. Не е имало безработица под 5%, днес е 3,7%. 
 
В крайна сметка, дори консенсусът твърди, че ще има "твърдо кацане", но че рецесията ще бъде къса и плитка - няколко тримесечия на отрицателен икономически растеж, малко увеличение на безработицата. 
 
Но аз не съм съгласен с това по много причини. Имаме инфлация по цял свят. Всички централни банки трябва да повишат лихвените проценти. И, не на последно място, според мен този инфлационен процес ще бъде по-траен от очакваното поради редица причини.
 
В същото време в света има много частни и публични дългове, така че повишаването на лихвите не само предизвиква свиване на икономиката, но повишава разходите по всички тези дългове и причинява финансови затруднения. Именно затова рецесията ще бъде по-дълбока. Очаквам икономически и финансов срив.

Нуриел Рубини: Повече войни означават повече инфлацияСветът преминава през форма на „геополитическа депресия“, казва анализаторът

М.З.: Предвид мрачната икономическа картина в Европа, какво мислите за бъдещето на икономиката на еврозоната и нейната глобална позиция?
 
Н.Р.: Пред европейската икономика и по-специално пред еврозоната има много предизвикателства - нисък потенциален растеж, високи коефициенти на дълга, търговски сътресения от нарастващите цени на енергията и суровините, ниски нива на технологични иновации и растеж, застаряващо население, задлъжнялост, бавни икономически реформи за увеличаване на потенциалния ръст и т.н.
 
Но еврозоната не е само икономически проект. Тя е политически такъв. 
 
На Европа ѝ се налага да е единна, а заплахата от "руската мечка" създаде още повече единство в някои измерения като въпросите на сигурността в Европа, еврозоната и, разбира се, в рамките на НАТО. 
 
Естествено обаче не може да приемем бъдещето на Европа и еврозоната за даденост, тъй като имат много потенциални слаби звена. Едно от тях продължава да бъде Италия, въпреки че засега новото правителство на Мелони не заема радикални позиции. Ако Италия обаче влезе в тежка рецесия тази година, тя може да обвини ЕС за ситуацията, което да доведе до колизия между Италия, от една страна, и Европа и еврозоната, от друга. След година този риск може да стане още по-съществен. 
 
В същото време, Германия е двигателят на еврозоната, но този икономически модел се основава на производството чрез конкурентноспособност с ниски разходи за енергия и евтини енергоносители, идващи от Русия. Той вече не работи и Германия ще трябва да намери алтернатива. Страната разполага с по-големи фискални ресурси от повечето други държави в еврозоната, но има и много предизвикателства.
 
Най-големият риск пред Европа и еврозоната идва от Франция през 2027 г. Има значителен шанс тогава президент да стане Льо Пен. Тя е много по-радикална към Европа от Мелони. Франция, която в момента изглежда добре, може да се превърне в слабото звено на Европа и еврозоната. А не трябва да се забравя, че именно съюзът между Франция и Германия е в основата и на двете организации.
 
Нуриел Рубини: Най-голямата икономическа криза е неизбежнаМожем да очакваме твърдо приземяване: дълбока, продължителна рецесия – на върха на тежка финансова криза

М.З.: Какви мерки трябва да вземат европейските правителства, за да се справят с настоящите икономически предизвикателства и да насърчат ръста?
 
Н.Р.: Има както макроикономически политики, така и структурни такива. От макроикономическа страна, реакцията към шока от цените на енергията досега е грешна. Правилната би била да оставим горивата да достигнат пазарните си цени, за да преминат хората от изкопаеми към възобновяеми, и след това да прехвърлим приходи към най-засегнатите социални групи. 
 
Вместо това в цяла Европа политическият отговор беше един - намаляване на цените за енергията за всички - бедни, богати, бизнес и т.н. Когато има фискален стимул, по същество се създава допълнително съвкупно търсене в момент, в който то трябва да бъде намалено. Увеличаването на съвкупното търсене, на свой ред, подхранва инфлацията и принуждава ЕЦБ да прибегне до още по-сериозно парично затягане. 
 
Тоест, макроикономическите фискални политики вървят в грешна посока. 
 
При структурните политики проблемът е, че във всяка една демокрация, а дори и в авторитарните режими, е много трудно да се правят структурни реформи, тъй като разходите и жертвите са в краткосрочен план, а ползите са средносрочни, когато същите политици вече не са на власт. Именно затова икономическите реформи постоянно се отлагат и е трудно да се направят такива, намаляващи фискалните дефицити и задлъжнялостта, или увеличаващи растежа и производителността. По този начин се ограничава потенциалния ръст на икономиката. 
 
BlackRock: Пригответе се за рецесия, различна от всяка другаТова, което е работило в миналото, няма да работи сега

М.З.: Мислите ли, че Фед и ЕЦБ ще успеят да поддържат лихвите високи толкова дълго време, колкото е необходимо, за да прекършат инфлацията?
 
Н.Р.: Вярвам, че централните банки ще подвият опашка и ще бият отбой. Първата причина е, че рецесията няма да е кратка и плитка, ако увеличат лихвените проценти достатъчно, за да върнат инфлацията до 2%. Сега говорят смело, защото рецесия няма. Лесно им е да казват, че ще се борят с инфлацията на всяка цена. Но щом се появи тежка рецесия, мисля, че ще се получи политически натиск да се опитат да възстановят растежа, да създават работни места и заетост.
 
И тук не става дума само за фискална доминация. Има по-широко понятие за "дългов капан". Съотношението на частния и публичния дълг като дял от БВП в напредналите икономики се е увеличило четири пъти от 70-те години насам - 420%. 
 
Има толкова много "зомби" домакинства, компании, банки и държави, че повишаването на лихвените проценти ще причини не само фискална криза, но и криза на публичния и частния дълг. Това е дълговият капан и пред тази тежка икономическа и финансова криза централните банки ще трябва да отстъпят.
 
Няма извинения за забавяне по подготовката за влизане в еврозонатаЛъчезар Богданов, ИПИ: Въпросът с пътя на България към членство в еврозоната рязко се качи в политическия дневен ред

М.З.: Като се има предвид, че целта на България е да се присъедини към еврозоната и да приеме еврото след около година, къде виждате тази организация през следващите години и десетилетия. Какво трябва да имат предвид европейските инвеститори, когато става въпрос за еврото?
 
Н.Р.: Преди всичко, за една малка и отворена икономика като българската да се интегрира в Европа и после в еврозоната има смисъл. Стига да имате правилните фискални и структурни политики, а вече от много време валутният борд обвързва страната ви с еврото. Така че, за вас този преход ще е по-лесен, отколкото за други страни, където обменният курс е по-гъвкав.
 
Това закотвяне към Европа ще доведе до повече стабилност по отношение на икономиката, инфлацията и други области, спрямо това да имате собствена валута. Според мен малка отворена икономика като вашата трябва да е част от по-голяма търговска, икономическа и финансова, дори валутна и парична група. Това е правилният ход. 
 
Разбира се, има заплахи за еврозоната, но, както посочих, това е политически, а не икономически проект. Страните, които са част от Централна и Източна Европа и се присъединят към нея, имат по-силен потенциал за растеж от традиционните икономики в организацията. Хърватия наскоро се присъедини, България може да бъде следващата, както и други след време. Да бъдат част от икономическа, търговска, монетарна валутна зона ще бъде позитивно за тези страни, независимо какво се случва с еврозоната. 
 
М.З.: Какво ще посъветвате тогава българските политици? Как да направим българската икономика по-конкурентноспособна в света и еврозоната?
 
Н.Р.: Индустриите на бъдещето са свързани с иновациите и технологиите. България може да предложи сравнително ниска цена, добра инфраструктура и производителност на труда, така че може да привлича производство. В този ред на мисли, френдшорингът може да е от ползва както за България, така и за Централна Европа. А такъв ще има много.
 
Политиките ви към преките чужди инвестиции трябва да бъдат отворени. Те бяха такива, но трябва да станат още по-отворени. А да бъдете част от еврото и да го няма валутния риск от движението на вашата валута спрямо него ще бъде от голяма полза. 

Накъде отива S&P 500: Няколко ужасно различни перспективиУолстрийт очаква S&P 500 да завърши 2023 г. на 4000 пункта, след като очакваното нивото за тази година се оказа най-далече от реалността от 2008 г. насам

М.З.: Какви активи трябва да добави в портфейла си обикновеният инвеститор, за да защити инвестициите в типа среда, който описвате?
 
Н.Р.: На първо място, краткосрочни облигации, защото те имат по-висока доходност, но нямат спада на пазара, когато доходността се повиши, както е при дългосрочните облигации. Днес в САЩ получавате 4,5% за едномесечни държавни облигации, а когато Фед достигне до 5%, те ще бъдат 5%. В Европа ще получите възвръщаемост 3-4% за сигурни облигации на различни правителства, ако не и повече. Добре е да имате облигации, индексирани за инфлация, защото ако инфлацията се окаже неочаквано висока, то TIPS и другите фондове с инфлационен инедкс ще се справят добре.
 
Златото също се представя добре, когато има неочаквана инфлация. Тази година това не беше така, защото имаше силен долар и все още затегнната парична политика. Когато централните банки отстъпят, златото ще се покачи заради растящата инфлация и обезценяването на долара.
 
Когато той е по-слаб, цените на суровините в доларово изражение, включително златото, се покачват. Товаго превръща в хедж срещу финансовата криза. Когато банковата ви сметка не е защитена дори от политически риск, когато държавата има проблеми или геополитически риск, хората търсят злато.
 
Например, при санкции срещу Русия, Китай и др. те вече не могат да държат долари или евро, дори йени и лири, защото ще бъдат конфискувани. Единственият глобален ликвиден актив, който могат да държат в собствен трезор, а не в Лондон или Ню Йорк, е златото. То е международен резервен актив и затова е добра застраховка срещу различни рискове.
 
И накрая - недвижимите имоти. Те често се представят по-добре от акциите при растяща инфлация, тъй като има фиксирано предлагане в краткосрочен план и можете да ценообразувате наема.
 
Земеделската земя, търговските и жилищните имоти се справят добре, когато инфлацията е умерена и когато централните банки отстъпват. През 2022 г. не беше така, защото централните банки затягаха финансовата си политика.
 
Но като цяло, тази комбинация от активи осигурява по-добър хедж срещу свят с инфлация, обезценяващи се фиатни валути, социално-политически, геополитически и екологични рискове
 
Трябва да инвестирате и в своите хора, в образованието, уменията, човешкия капитал. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg