Когато Sotheby’s откри най-големия търг за предмети на изкуството за есенния си сезон на 15 ноември, продавачите Хари и Линда Маклоу не пристигнаха заедно, за да наблюдават наддаването.

Двойката трудно понася да бъде в една стая.

Разводът им след близо шест десетилетия брак беше толкова конфликтен, че през 2018 г. съдът им нареди да продадат 65 от великолепните си произведения на изкуството от 20-и век и да поделят приходите.

Смъртта, дълговете и разводите по принцип са традиционни катализатори на аукционния пазар. Sotheby's спечели тази конкретна сделка, като гарантира на семейство Маклоу поне 600 милиона долара от продажбата.

По времето, когато беше договорено, това невероятно обещание беше най-голямото, предлагано някога на клиент от аукционна къща и по всичко личи, че пазарът на изкуство се връща към "бичата" епоха отпреди пандемията от COVID-19, пише The Economist.

Но стъпката на Sotheby's, всъщност, се оказа много добре преценена - аукционът генерира приходи от 676 милиона долара, включително таксите, към които ще бъдат добавени приходите от втория търг през май.

Продажбата на ценностите на семейство Маклоу обаче не е изолиран случай. Пазарът на изкуство се променя по три важни начина, пише още изданието.

Този процес започна още преди пандемията. Поглъщането на Sotheby's от френския телекомуникационен предприемач Патрик Драхи за 3.7 милиарда долара през лятото на 2019 г. изглеждаше като грешка, особено когато COVID-19 се появи девет месеца по-късно.

Противоепидемичните мерки затвориха търговете и галериите по целия свят. Колекционерите на изкуство бързо решиха, че 2020 г. е лош момент за продажба. Аукционните къщи бързо се преориентираха към посредничеството при частни сделки, а по-предприемчивите се насочиха към дигиталните търгове.

Комерсиалният ум на Драхи внесе ново значение в популярната шега на пазара на изкуството, че Sotheby's са „търговци, които се опитват да бъдат джентълмени“, за разлика от Christie’s в ролята им на „джентълмени, които се опитват да бъдат търговци“.

Магнатът, който пое дълг от над 1 милиард долара, за да финансира сделката, сега има достъп до данните и "досиетата" на 300 000 от най-богатите хора в света.

Новият Sotheby's се стреми да им продава не само изкуство, но и всякакви други неща - от чанти до история.

Той спечели над 1 млн. долара за девет месеца от продажбата на NFTВъпреки че работи като графичен дизайнер и илюстратор от повече от девет години, Сингх създава първите си NFT-та едва през февруари

Решението на Патрик Драхи да се намеси на пазара точно в този момент може да се окаже пророческо. Съвременното изкуство, което заема най-голям дял от световния арт пазар, генерира рекордни 2.7 милиарда долара през първите шест месеца на тази година, по данни на платформата Artprice.

И Sotheby's, и Christie's казват, че очакват продажбите им през 2021 г. да достигнат съответно 4.8 милиарда и 5.8 милиарда долара - нивата от предпандемичната 2019 г.

Отчасти това се дължи на факта, че и двете водещи аукционни къщи разширяват дейността си отвъд конвенционалните продажби на изкуство, часовници и вино. Това е първата голяма промяна на пазара. През 2020 г. Christie's продаде вкаменелост от динозавър на име Стан за 31.8 милиона долара. По-рано тази година Sotheby's продаде на търг обувките Yeezy на Kanye West за 1.8 милиона долара.

И двете фирми скочиха в крипто-изкуството, продавайки непрехвърляеми токени (NFT-та) на технологичните ентусиасти. Всичко това доведе до прилив на нови купувачи, основно от Азия, която е най-бързо развиващият се пазар за подобни продукти. От първите 20 лота, продадени на търг от Sotheby's през миналата година, азиатски клиенти са наддавали за 10 и са купили 9.

Втората важна посока на развитие е, че двете къщи привличат нови купувачи, като правят участието на търговете по-забавно. Миналия месец Sotheby's организира уикенд парти в Лас Вегас за 40 от своите клиенти. Основната цел беше търг за произведения на изкуството на Пабло Пикасо на стойност 100 милиона долара.

Но за да превърне аукциона в по-голямо преживяване, Sotheby's организира дегустация на вино, обучителна сесия за това как се участва на търг и беседа на телевизонния водещ Джей Лено за ретро автомобили. А диджеят на партито след аукциона беше правнук на Пикасо.

Милиардер плати 43 млн. долара за копие на щатската конституцияГрупа инвеститори в криптовалути бяха събрали 40 млн. долара, за да участват на търга, но не успяха да се преборят с Грифин.

Третата и най-широкообхватна промяна обаче е свързана със "сприятеляването" на аукционните къщи с галериите и частните търговци. Исторически, те винаги са били големи съперници на пазара.

Галериите знаят къде са ценните предмети на изкуството, кои биха могли да бъдат обект на продажба и каква е цената, която собствениците им са готови да поискат, но нямат достъп до купувачите, които се стичат в аукционните къщи. Сега двете страни работят в по-тясно сътрудничество, за да намерят подходящия купувач за всяко произведение.

Когато наскоро един галерист от Дюселдорф искаше да продаде картина на Герхард Рихтер от 70-те години на миналия век, които се считат за недооценен период, той се обърна към Sotheby's. Частната продажба на един от клиентите на аукционната къща е била на много по-висока цена, отколкото той би получил на търг или продажба на някой познат колекционер.

През април 2020 г., малко след избухването на пандемията от COVID-19, Рафаел Валс, дилър на Old Masters в Лондон, успя да продаде близо 100 снимки на онлайн търг на Sotheby's. В нормални условия галерията би продала общо около 200 за цяла година.

В ход, който подчертава това сближаване между аукционните къщи и дилърите, Sotheby's наскоро нае Ноа Хоровиц, директор на панаира на изкуството в Базел, за когото е известно, че е особено близък с представителите на галериите.

"Бракът" между организаторите на търгове и галериите отчасти е свързан с финансовото удобство. Галериите нямат достъп до капиталите, с които разполагат големите аукционни къщи. Благодарение на тях те имат възможност да предлагат гаранции и да привличат потенциални продавачи.

Обединението с дилърите пък помага на аукционните къщи да намерят произведения на изкуството за продажба, което е почти толкова трудно за тях, колкото и идентифицирането на следващото поколение купувачи.