Пет причини за спада в цената на петрола

727
Пет причини за спада в цената на петрола

Цената на петрола претърпя резки промени през последния месец, скачайки до четиригодишен връх, последван от 15-процентен срив.

Тревогите на инвеститорите бяха свързани най-вече със санкциите, наложени от Съединените щати на Иран и потенциалния им ефект върху търсенето и предлагането на "черното злато". 
 
Американският лек суров петрол падна до под 62 долара за барел, а цената на сорта Брент се движи около 72 долара.  
 
Financial Times посочва пет фактора, които са ключови за петролния пазар и по всяка вероятност ще продължат да бъдат определящи за настроенията на трейдърите. 
 
1. От дефицит към излишък 
 
Само преди месец, в началото на октомври, петролът от сорт Брент се търгуваше на четиригодишен връх от над 86 долара за барел, а пазарните участници прогнозираха, че американските санкции върху иранския петролен износ ще доведат до сериозно свиване на предлагането.

Оттогава насам цените паднаха с 15%, а пазарите до голяма степен преосмислиха ситуацията. 
 
Добивът на петрол в Съединените щати се повиши по-силно от очакваното, а Саудитска Арабия, която е най-големият износител в света, също увеличи производството си, доближавайки го до исторически рекордни равнища.  
 
Русия и останалите водещи петролни производители също увеличиха добивите, а Съединените щати се съгласиха да дадат отсрочка на някои от най-големите купувачи на ирански петрол, с която да се отложи пълното прилагане на търговските санкции.  
 
В крайна сметка се оказа, че предлагането на петролния пазар почти не се повлия от санкциите и цените реагираха на тази реалност. Но някои трейдъри са на мнение, че все още е твърде рано да се твърди, че всички проблеми са останали в миналото. 
 
2. Санкциите срещу Иран 
 
Осем държави получиха отсрочка за пълното прилагане на санкциите срещу Техеран - Гърция, Турция, Италия, Япония, Южна Корея, Китай, Тайван и Индия. Те ще могат да продължат да купуват ирански петрол още шест месеца, след което ще трябва да прекратят доставките. 
 
Очаква се това да ограничи значително експорта на Ислямската република. През април тази година той достигна 2.8 милиона барела на ден, а миналия месец падна до едва 1.8 милиона барела. 
 
От Белия дом заявиха категорично, че очакват до няколко месеца глобалният петролен износ на Иран да бъде намален буквално до нулата. 
 
3. Политиката на ОПЕК 
 
Държавите от Организацията на петролните износители и Русия постигнаха договорка през юни да премахат голяма част от ограниченията върху своите петролни добиви. За подобна стъпка настояваше и американският президент Доналд Тръмп в стремежа си да предотврати резки скокове в цената на "черното злато".  
 
Саудитска Арабия потвърди, че може да компенсира евентуалните дефицити на пазара и обеща да увеличи добивите до рекордно ниво от 11 милиона барела на ден. Но близкоизточната държава е принудена да поддържа труден баланс, тъй като глобалната икономическа несигурност и обезценката на валутите на развиващите се пазари застрашават потреблението и икономическия растеж. 
 
От една страна, Саудитска Арабия иска да се помири със САЩ и да уважи исканията за увеличение на добивите, но от друга - твърде силното разширяване на предлагането може да изпрати цените рязко надолу, нанасяйки сериозни финансови щети върху кралството. 
 
Прогнозите на ОПЕК показват, че догодина търсенето на петрол ще нарасне с 1.36 милиона барела дневно, което би било забавяне спрямо отчетения тази година ръст от 1.5 милиона барела.

Оценките вече бяха занижени веднъж спрямо предходната прогноза от юли, която предвиждаше увеличение от 1.65 милиона барела за 2018 и 1.45 милиона за 2019 година. 
 
В момента Рияд се нуждае от сравнително високи цени на "Черното злато", с които да финансира социално-икономическите си реформи. Останалите членове на ОПЕК също не биха искали да допуснат ситуация на свръхпредлагане, която да доведе до срив на цената, пише още FT. 
 
В неделя енергийните министри на държавите от картела ще се срещнат в Абу Даби, за да дискутират политиката на добивите преди официалния форум на ОПЕК във Виена през декември. 
 
4. Липса на производствени "буфери" 
 
Петролният пазар може и да изглежда по-добре "запасен", в сравнение със ситуацията отпреди месец, но въпреки това остава в сила въпроса откъде могат да бъдат набавени допълнителни количества в дългосрочен план. 
 
Част от предлагането ще бъде подсигурено от шистовите находища в Съединените щати, но увеличението на добивите в Саудитска Арабия ще бъде за сметка на част от резервите на кралството, предназначени за кризисни ситуации и евентуални проблеми с доставките.

Сега част от тези количества ще бъдат използвани, за да компенсират свиването на иранския износ, което означава, че производствените "буфери" ще намалеят значително. 
 
Според анализатора на Bernstein Нийл Беверидж, в момента глобалните петролни резерви възлизат на едва 1.3 милиона барела на ден, което е под 1% от световното търсене. По думите му след пълното ограничаване на иранския експорт, на практика пазарите отново ще изпаднат в ситуация на недостиг и то без да се взимат предвид евентуалните проблеми в други "кризисни точки", като Либия, Нигерия и Венецуела. 
 
5. Спекулативните покупки на петрол намаляват 
 
Настроенията на хеджфондовете се промениха през 2018 г. Докато в началото на годината повечето от тях бяха "бичи" настроени и позициите им бяха основно за покупки на "черното злато", през последните няколко седмици те рязко обърнаха посоката и сега мнозинството от тях залагат на понижение на цената. 
 
Нетните позиции на фондовете, търгуващи с американски лек суров петрол, се понижиха до най-ниското си ниво за последната година, а при сорта Брент разликата между позициите за покупка и за продажба е на най-ниското си равнище от юли насам.

Към момента общата нетна позиция на хеджфондовете възлиза на около 500 милиона барела, което е значителен обем, но все пак е доста по-нисък, в сравнение с рекордния нетен излишък от над 1 милиард барела, който бе регистриран на няколко пъти през последните две години. 
 
Някои анализатори тълкуват това като сигнал за предстоящо понижение на цените, тъй като отливът на спекулативни купувачи ще изтегли част от търсенето на пазара. Други обаче са на мнение, че ако свиването на иранския експорт се окаже по-силно от очакваното или се стигне до проблеми с доставките от някои от останалите водещи производители, фондовете ще се върнат обратно на пазара и ще засилят покупките си.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg