Акциите поскъпват, а облигациите поевтиняват в Азия днес, след като затоплянето на отношенията между САЩ и Китай отстрани една от заплахите за световната икономика, което накара инвеститорите да ограничат залозите за агресивно облекчаване на паричната политика от страна на големите централни банки.

Доларът се оскъпи леко спрямо йената, след като лихвите по щатските държавни облигации нараснаха, а фючърсите ограничиха залозите за понижение на основната лихва с половин процент от страна на Федералния резерв този месец.

“Срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин изглежда като скромна победа за Китай и е положителна за рисковите активи в краткосрочен план, но случилото се далеч не беше неочаквано,” казва пред Ройтерс икономистът на Westpac Ричард Франулович.

“Очакванията за свалянето на лихвите от страна на Фед вероятно ще продължат да бъдат ограничавани, но по-скоро за следващата среща на централната банка на 31 юли, отколкото за цялата следваща година. Понижение на лихвата с 50 базисни пункта изглежда малко вероятно”, добави още той.

Пазарите първоначално реагираха с облекчение, че новите мита бяха избегнати и японският индекс Nikkei нарасна с 1.6%, до двумесечен връх. Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI добави 0.4%.

Индексът на китайските сини чипове се повиши с 2.1%, до най-високото си ниво от края на април. Фючърсите на щатския S&P 500 нараснаха с 0.8%, докато тези на FTSE добавиха 0.5%.

САЩ и Китай се споразумяха в събота да възобновят търговските преговори, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп е предложил отстъпки на своя китайски колега Си Дзинпин, когато двамата се срещнаха в кулоарите на срещата на страните от Г-20 в Япония през уикенда.

Сред тях са неналагането на нови мита и облекчаването на ограниченията спрямо технологичната компания Huawei с цел намаляване на напрежението в отношенията с Пекин.

Китай пък се съгласила да закупи неназовани щатски земеделски селскостопански продукти и да се завърне на масата за преговори.

Въпреки това, краен срок за сключване на сделка не беше определен, а последствията от това напрежение в последните месеци вече са налице, като нови данни, изнесени през уикенда, показаха свиване на китайското производство.

Индексът на икономическата активност (PMI) се задържа на 49.4 през юни, докато индексът Caixin/Markit PMI падна до 49.4, което бе най-ниското му ниво от януари.

Данните от Япония и Южна Корея показаха сходни резултати.

“Въпреки че най-лошият сценарий беше избегнат, опасността от налагането на нови мита остава и е малко вероятно временното примирие да даде голяма увереност на компаниите по отношение на инвестициите и наемането на хора,” казва Тапас Стрикланд, икономически директор в NAB.

Реакцията на валутните пазари беше да се изтрие част от ръста при валутите убежища, като йената и швейцарския франк. Доларът поскъпна с 0.2% спрямо йената - до 108.15, и добави 0.4% спрямо франка, до 0.9801.

Доларовият индекс нарасна с 0.2%, до 96.355 пункта. Щатската валута обаче остана без промяна спрямо еврото на ниво от 1.1355. Доларът падна с 0.3% спрямо китайския юан, до 6.8432.

Доларът отне част от блясъка на златото, което поевтиня с 1.2%, до 1 392.86 за тройунция.

Цените на петрола скочиха, след като стана ясно, че ОПЕК и нейните съюзници изглежда са готови да продължат с ограниченията в производството поне до края на 2019 г., след като Ирак подкрепи тази политика, предвождана от Саудитска Арабия и Русия.

Фючърсите на петрола от сорта брент поскъпнаха с 1.27 долара, до 66.01 долара за барел, докато тези на щатския лек суров петрол се оскъпиха с 1.19 долара, до 59.66 долара за барел.