Азиатските индекси запазват позициите си, а лихвите по държавните облигации нарастват днес, след като надеждите за намаляване на напрежението между САЩ и Китай и пониженият риск от брекзит без сделка накараха инвеститорите да прибират печалби преди срещите на ключови централни банки.

В ранната търговия азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI нарастваше с 0.10%, докато японският Nikkei добави 0.32%.

На Уолстрийт S&P 500 приключи вчерашната сесия почти без промяна, след като ръстът при енергийните и промишлените компании компенсира спада в секторите на технологиите и недвижимото имущество.

Това представлява сериозна промяна след многото месеци, в които акциите на компании, като технологичните например, се представяха по-добре от пазара.

“Внезапното пренасочване към носещите стойност акции в САЩ и на други места има всички белези на излизане от позиции на големите хеджфондове,” казва пред Ройтерс Норихиро Фуджито, старши анализатор в Mitsubishi UFJ Morgan Stanley Securities.

“Този процес може да продължи няколко дни, но вероятно ще приключи до срещата на Фед.”

Подобен обрат започна миналата седмица, след обявяването на нови преговори между САЩ и Китай през октомври и след като британският парламент осуети намеренията на премиера Борис Джонсън да извади Великобритания от ЕС без сделка.

Доходността по щатските държавни облигации скочи днес, като лихвата по 10-годишните книжа нарасна с над 10 базисни пункта, до едномесечен връх от 1.745%.

За последно тя бе на ниво от 1.726%. Лихвата по 10-годишните японски облигации се повиши с 1.5 базисни пункта, до минус 0.215%, докато тази по 10-годишните австралийски книжа добави над 5 базисни пункта, до шестседмичен връх от 1.142%.

В Европа доходността на германските 30-годишни облигации за кратко излезе на положителна територия за първи път от 5 август насам.

Инвеститорите купуват облигации от много седмици насам с надеждата, че ЕЦБ ще предостави стимули, като пазарът вече отчита понижение на лихвите с най-малко 10 базисни пункта.

Някои трейдъри дори очакват още мерки, в това число и по-голямо понижение на лихвите и подновяване на програмата за изкупуване на активи.

Федералният резерв на САЩ също се очаква да свали лихвите следващата седмица.

Германия също даде индикации, че има готовност да смекчи твърдата си противопоставяне на бюджетния дефицит с цел подкрепа на икономиката. Това засили спекулациите, че Берлин може да емитира нови облигации и ограничи апетита за германски държавни ценни книжа.

Финансовият министър Олаф Шолц заяви вчера, че страната може да се справи с евентуална икономическа криза, като инжектира милиарди евро в икономиката.

На валутния пазар доларът се разменяше срещу 107.58 йени, след като по-рано днес поскъпна до шестседмичен връх от 107.63.

Еврото остана почти без промяна на ниво от 1.10485 спрямо долара, докато британският паунд се разменяше срещу 1.2358 долара, близо до шестседмичния си връх от 1.2385, достигнат по-рано през седмицата.

Цените на петрола се задържаха близо до най-високите си нива от шест седмици, въпреки малките понижения вчера, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп уволни съветника си по националната сигурност Джон Болтън.

Уволнението на Болтън, който имаше много твърда позиция спрямо Иран, породи спекулации за затопляне на отношенията между двете страни и за евентуалното връщане на иранския петрол на пазара.

Фючърсите на петрола от сорта брент поскъпнаха с 0.82%, до 62.89 долара за барел, докато тези на щатския лек суров петрол се оскъпиха с 0.96%, до 57.95 долара за барел.