Първите месеци на руската инвазия в Украйна миналата година доведоха до ръст на цените на петрола и природния газ, което донесе неочаквани приходи за Москва. Но тези дни отминаха, посочва Wall Street Journal в свой анализ за ситуацията в руската икономика и очакванията за нейното развитие в следващите години.

Тъй като войната продължава вече втора година, а западните санкции са все по-тежки, приходите на руското правителство се свиват все повече, а икономиката на страната се е насочила към по-нисък растеж, вероятно в дългосрочен план, добавя изданието.

Основните експортни стоки - газ и петрол, губят водещите си пазари, което поставя държавните финанси под напрежение. От ноември насам рублата е поевтиняла с над 20% спрямо долара, работната сила намалява, тъй като младите хора са изпращани на фронта или бягат от страната заради опасения, че ще бъдат привикани в армията, а несигурността ограничава бизнес инвестициите.

"Руската икономика навлиза в дългосрочна регресия", прогнозира Александра Прокопенко, бивш служител на Руската централна банка, която напуска страната малко след инвазията, пред Wall Street Journal.

Все пак тя акцентира, че няма признаци, че икономическите трудности са достатъчно сериозни, за да представляват краткосрочна заплаха за способността на Русия да води война. Но недостигът на приходи в държавната хазна предполага засилване на дилемата как да се съчетаят нарастващите военни разходи със субсидиите за бизнеса и социалните разходи, които засега помагат на президента Владимир Путин да ограничи негативните последици за руските граждани.

Руският милиардер Олег Дерипаска, на свой ред, още в средата на месеца предупреди: "Догодина няма да има пари, трябват ни чуждестранни инвеститори".

Евростат: През 2022 г. ЕС премахна зависимостта си от руския петрол Най-големите доставчици на суров петрол в ЕС са САЩ, Норвегия и Казахстан
След като до голяма степен изгуби европейския си пазар, както и подкрепата на западните инвеститори, Москва става все по-зависима от Китай, което събужда стари страхове, че Русия може да се превърне в икономическа колония своя южен съсед.

"Въпреки устойчивостта на Русия в краткосрочен план, дългосрочната картина е мрачна: Москва ще бъде много по-затворена и прекалено зависима от Китай", казва Мария Шагина, старши научен сътрудник в мозъчния тръст на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, цитирана от WSJ, и посочва, че голяма част от мрачните перспективи се дължат основно на грешното разбирана на Кремъл, че руските енергийни доставки и зависимостта на Европа от тях ще ограничат подкрепата ѝ за Украйна.

Но вместо да смекчат подкрепата си за Киев, европейските правителства бързо се насочиха към намирането на нови източници на природен газ и петрол. Повечето руски газови потоци към Европа спряха, а след първоначалния скок световните цени на газа рязко спаднаха.

В резултат на това през първите два месеца на тази година приходите на правителството от енергоносители са се свили почти наполовина в сравнение с миналата година, а бюджетният дефицит се задълбочава. В рамките на този период фискалната дупка достига 34 млрд. долара, което се равнява на повече от 1,5% от общото икономическо производство на страната.

Това принуждава Москва да посегне по-дълбоко към своя държавен фонд, който е един от основните ѝ антикризисни буфери и възлиза на стойност 147 млрд. долара (с 28 млрд. по-малко спрямо периода преди инвазията), въпреки че вече успя да пренасочи своите доставки към Индия и Китай. Разбира се, на много по-ниски цени.

През по-голямата част от повече от 20-годишното управление на Владимир Путин високите приходи от петрол и газ бяха в основата на социален договор, според който повечето руснаци до голяма степен обърнаха гръб на всяка опозиционна политика в замяна на повишаването на жизнения стандарт, посочва WSJ, но добавя, че това трудно ще продължи, давайки пример:

Според Международния валутен фонд потенциалният темп на растеж на Русия, с който тя би могла да се развива без да предизвиква инфлация, през 2014 г. е бил около 3,5%. Към днешна дата този процент е 1%, тъй като производителността намалява, а икономиката изостава технологично и става все по-изолирана.

Усещане за натиск

Тъй като санкциите намалиха приходите на Русия от петрол и газ, правителството има бюджетен дефицит, а потребителите се налага да свият разходите си.

Спадът в износа, свитият пазар на труда и увеличените държавни разходи влошават инфлационните рискове, обяви руската централна банка в началото на този месец. През февруари инфлацията в Русия е с около 11% по-висока спрямо същия месец на миналата година и въпреки че икономистите очакват ситуацията да се успокои в краткосрочен план, в дългосрочен нещата не изглеждат добре за Москва.

Промишлеността на страната е в най-тежката криза по отношение на кадрите поне от 1993 г. насам, обясняват от базирания в Москва Институт за икономическа политика "Гайдар". Според централната банка изтичането на таланти след инвазията и военната мобилизация на 300 000 души през миналата есен са довели до това, че около половината от предприятията изпитват недостиг на работници. Ключарите, заварчиците и машинните оператори стават все по-търсени в страната.

Потвърждение за това е и изказването на самия Путин при посещение в самолетен завод, по време на което той обяснява, че недостигът на работна ръка възпрепятства военното производство. Затова и правителството е било принудено да изготви списък с приоритетни професии за отлагане на военната служба.

Пет извода от срещата в Москва Две неща станаха ясни със сигурност от срещата на Си и Путин - че са на едно мнение по редица въпроси и че не вярват на Съединените щати
Централната банка на страната, цитирана от WSJ, също обръща внимание, че рисковете в сектора на самолетните превози, където дефицитът на нови самолети и части може да доведе до проблеми с поддръжката, нарастват сериозно. ИТ и финансовите компании също изпитват затруднения без достъп до западни технологии като софтуер, системи за управление на бази данни и аналитични инструменти и оборудване. Анализаторите на централната банка наричат сегашната реалност "обратна индустриализация", което предполага използването на по-малко усъвършенствани технологии с всички произлизащи от това вреди.

"Това е малко като да се върнем към съветските времена и да правим всичко сами", казва Василий Астров, икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания. "Ще бъде почти невъзможно да се замени по подходящ начин това, което ни липсва".

За това как се развива руската икономика след нахлуването в Украйна свидетелства и факта, че голяма част от ръста на индустриалното производство в страната в момента идва от заводите, които произвеждат ракети, артилерийски снаряди и военно облекло. Макар че официалната статистика не отделя военното производство от останалите сфери, производството на "готови метални изделия" - направление, което според анализатори включва оръжия и боеприпаси, се е увеличило със 7% през миналата година. Производството на компютри, електронни и оптични продукти - друга линия, която според експертите включва военна продукция, се е увеличило с 2% за годината и с 41% през декември в сравнение с ноември.

За разлика от тях производството на автомобили спада с около 45% на годишна база.

По друг начин казано, военното производство прикрива проблемите, които ще се стоварят върху руската икономика в дългосрочен план, обясняват в заключение от WSJ и цитират МВФ, според който:

"Загубата на човешки капитал, изолацията от световните финансови пазари и затрудненият достъп до модерни технологии ще затруднят руската икономика".