Щатските акции записаха най-лошото си първо полугодие от 52 години след срив, предизвикан от опитите на Федералния резерв да ограничи инфлацията и задълбочен от засилващите се опасения относно ръста на световната икономика.

Индексът S&P 500 се понижи с 0.9% вчера, с което спадът му за първите шест месеца на годината достигна 20.6%.

Акциите на Уолстрийт не са отчитали толкова лош старт на годината от 1970 г., когато при ценните книжа имаше разпродажби в отговор на рецесия, която сложи край на най-продължителния дотогава период на растеж на икономиката в историята на САЩ.

Пониженията при щатските акции са изтрили над 9 трлн. долара от стойността на пазара от края на 2021 г., според данни на Bloomberg за индекса S&P 1500, който обхваща по-голям брой компании с различна капитализация.

“На пазара доминират настроенията за евентуална рецесия в САЩ и Европа,” казва пред FT Бастиен Друт, анализатор в компанията за управление на актив CPR. “Много е негативно,” допълва той, предупреждавайки, че дните, в които може да се разчита на централните банки да облекчат паричната политика, за да подкрепят икономическия растеж, са “отминали”.

Технологичният индекс Nasdaq Composite изгуби 1.3% от стойността си вчера и пада с близо 30% от началото на годината. Това е най-лошото първо полугодие за индекса от 1962 г.

Всички сектори от индекса S&P 500 отчитат понижения през първата половина на годината - с изключение на акциите на енергийните компании, които бележат ръст от 29%.

“Всичко се движеше от инфлацията,” казва Пол Лийч от Barclays. “Това беше темата на годината и всичко вече стана по-интензивно.”

Доларът приключва най-успешното си тримесечие от края на 2016 г.Щатският индекс S&P 500 изгуби близо 16% през това тримесечие, което е най-лошото му представяне от началото на пандемията, докато Nasdaq падна с цели 21%

Големите борсови индекси бележат понижения в цял свят. Европейският Stoxx 600 вчера отчете спад от 1.5%, с което губи 17% от началото на годината. Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI пада с 18% през 2022 г. в доларово изражение.

На годишната конференция на Европейската централна банка (ECB) в сряда водещи ръководители предупредиха, че ерата на ниски лихви и умерена инфлация е приключила след инфлационния шок, предизвикан от руската инвазия в Украйна и пандемията от коронавирус.

Председателят на Фед Джеръм Пауъл предупреди, че, ако централната банка не вдигне лихвените нива достатъчно високо, за да се противопостави на инфлацията бързо, в САЩ може да се сблъскат с тежки и многократни повишения на цените, които банката ще има затруднения да ограничи.

“Много вероятно е процесът да включва известна болка, но най-лошата болка би била да не се справим с тази инфлация й да й позволим да стане трайна,” допълва той.

Пазарите бяха разтърсени този месец от повишения на лихвите от страна на Фед и Централната банка на Англия, като Фед повиши основната си лихва с 0.75 процентни пункта до нов таргет между 1.5 и 1.75%. Ръководителите на банката дават индикации за ново голямо повишение следващия месец.

ЕЦБ също планира повишение с четвърт процентен пункт през юли за първи път от 2011 г.

“Данни за упорито висока инфлация засилиха реакцията на Фед, насочвайки фокуса на политиката към борба с инфлацията, въпреки потенциалните икономически последици,” казва Скот Кронърт, анализатор в Citigroup.

“Инвеститорите заслужено се колебаят дали да купуват преди продължаващите повишения на лихвите от страна на Фед и се страхуват от ревизии на прогнозите за печалбите на компаниите.”

Тази седмица Citi занижи прогнозата си за стойността на S&P 500 в края на годината от 4 700 на 4 200 пункта. Тази нова цел представлява приблизително 11% повишение от настоящите нива, а икономистите от банката оценяват вероятността за глобална рецесия на 50%.