Азиатските акции поевтиняват днес, след като първоначалният ентусиазъм около последното примирие между САЩ и Китай беше изместен от новите опасения около заплахата на Вашингтон за налагането на мита върху част от вноса от ЕС.

Опасенията около ръста на световната икономика също натежаха над инвеститорското доверие, след като Южна Корея стана поредната държава, разчитаща на търговията, която понижи прогнозите си за икономическия растеж и износа.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI губи 0.3%, докато японският Nikkei се понижи с 0.6%.

Щатските индекси успяха да запишат леки повишения вчера, след като през по-голяма част от сесията останаха почти без изменение. S&P 500 добави 0.29%, за да затвори на рекордно високото ниво от 2 972.98 пункта.

Въпреки това поскъпването на акциите след срещата между САЩ и Китай бързо губи инерция. Заплахата от нови мита от страна на САЩ беше отложена засега, но наложените вече мита, които се отразиха на веригите по доставките в световен мащаб, е малко вероятно да бъдат вдигнати скоро.

САЩ и Китай се споразумяха в събота да възобновят преговорите, след като президентът Доналд Тръмп предложи някои отстъпки, за да бъде намалено напрежението по оста с Пекин.

Публикуваните тази седмица данни показаха, че фабричната дейност в еврозоната се свива с по-бързи темпове от очакваното през миналия месец, докато тази в САЩ се забавя през юни. Повечето данни за фабричната дейност в Азия също показаха свиване.

Нещо повече, от търговското представителство на САЩ публикуваха списък с допълнителни европейски продукти, които може да бъдат обложени с мита, в добавка към митата върху стоки за 21 млрд. долара, които бяха обявени през април. Сред тях са маслините, италианското сирене и шотландското уиски.

Лихвите по държавните ценни книжа също падат до нови дъна в световен мащаб, тъй като инвеститорите залагат на допълнително облекчаване на паричната политика.

Управителят на Централната банка на Англия Марк Карни вчера очерта несигурността, произтичаща от търговските спорове и излизането на Великобритания от ЕС, въпреки че продължава да се придържа към намерението си централната банка да вдигне лихвите в случай на плавен брекзит.

Лихвата по британските 10-годишни облигации падна с 9 базисни пункта, до 0.722, и за първи път от десетилетие е по-ниска от основната лихва на централната банка.

Лихвите по дълга на страните от ЕС се очаква да падат още, след като късно снощи европейските лидери решиха да изберат французойката Кристин Лагард за новия президент на Европейската централна банка (ЕЦБ).

В САЩ вчера президентът Доналд обяви, че възнамерява да номинира Джуди Шелтън и Кристофър Уолър за нови членове в борда на Федералния резерв.

“Лагард вероятно ще следва политиката на настоящия президент на ЕЦБ Марио Драги,” заяви пред Ройтерс Норио Миягава, старши икономист в Mizuho Securities.

Лихвата по 10-годишните щатски облигации падна под 2%, достигайки до 1.969%, което беше най-ниското ниво от ноември 2016 г.

На валутните пазари британският паунд флиртуваше с двуседмични дъна след изказването на Карни и за последно се разменяше срещу 1.2599 долара.

Еврото остана почти без промяна на ниво от 1.1291 долара, докато щатската валута се разменяше срещу 107.87 йени, отстъпвайки от достигнатия в понеделник връх от 108.535.

Цените на петрола нараснаха, след като нови данни показаха, че щатските запаси са паднали с повече от очакваното през миналата седмица, но продължават да се колебаят след пониженията от по над 4% вчера, когато ОПЕК и съюзниците й решиха да удължат ограниченията в производството до следващия март.

Фючърсите на петрола от сорта брент поскъпват с 0.7%, до 62.85 долара за барел, след като вчера поевтиняха с 4.1%.

Щатският лек суров петрол добави 0.6%, до 56.56 долара за барел, след понижение от 4.8% във вчерашната сесия.