10% таван на надценката за основни храни планира да въведе държавата. Мярката ще е временна, ще се отнася само за определени стоки и ще бъде предварително обсъдена с бизнеса. Целта не е обявяване на война с хранителните вериги, а изсветляване на нелоялни търговски практики, които ощетяват българския потребител, заяви служебният премиер Гълъб Донев, цитиран от БНТ.

"Няма таван на цените на хранителните продукти, има таван на надценките, което е различно. Видяхме други държави, които се опитаха да въведат таван на цените - не успяха, всъщност породиха се други практики, които доведоха до по-фатални последици, отколкото това, което предлагаме ние", заяви Донев.

Към момента е търговска тайна какви са надценките на храните. Също така във всяка верига и за всеки продукт те са различни, аргументира се вицепремиерът Христо Алексиев пред bTV. „Нашата идея е да бъдат около 50 -100 продукта, храни от малката потребителска кошница. Така или иначе трябва да се случи“, заяви той.

Вицепремиерът добави, че има необосновани надценки и печалби при търговията на дребно. След повече от 600 проверки в хранителните вериги, държавата е установила редица нелоялни търговски практики, както и съмнения за картел между хранителните вериги, които ще бъдат предадени на КЗК.

Електронен етикет ще проследява цените на основните продукти в магазина Този етикет има фискална памет и е свързан с онлайн платформи за цените

Държавната мярка за контрол над високите цени обаче не се харесва от платформата „Ние, потребителите“.

Идеята за таван на надценките като заменяща тази за таван на цените, може да доведе до изчезването на определени стоки, намаляване на грамажи или влошаване на качеството, предупреди пред bTV радио създателят на онлайн платформата Габриела Руменова.

„В последните седмици чухме различни предложения, имаше и такова за таван на цените, сега се появява и това за таван на надценките. Ако се вслушаме в мнението на икономистите, до което се доближава и моето лично, трябва да се замислим върху това, че е трудно в условия на пазарна икономика и на свободен пазар, в който търсенето и предлагането са в пряка връзка, да се очаква, че подобни намеси могат да доведат до дългосрочни положителни резултати за потребителите“, коментира Руменова.

По думите й, ако за някои продукти се въведе ограничение на надценката, може да стане така, че те да се продават „на черно“, защото това няма да бъде изгодно за самите търговци, или пък изобщо да изчезнат от рафтовете и да бъдат изнесени на други пазари. Това би довело до ограничаване на избора на самите потребители, защото дори и да се постави таван на надценката на тези продукти, ако те липсват и не могат да бъдат закупени, потребителите няма да могат да се възползват от тази мярка.

3 лева за един хляб? Насъщният може да поскъпне още заради цената на трудаЗа очакваното повишение заговориха експерти и представители на бранша, след като на дневен ред отново излезе темата за връщане на 20-процентното ДДС

Другата опасност е да се засили тенденцията, която се наблюдава от няколко месеца и в други държави – намаляване на грамажа на потребителските опаковки, което отново не е в полза на потребителите. „Да не говорим, че може да се влоши и качеството, което е много притеснително.“, допълва Руменова.

Разнопосочни са мненията по въпроса на представителите на сдружения на различните земеделски сектори.

Решението да се въведе таван за надценките би имало ефект върху цените на храните, а потребителите ще усетят намаление при всички положения, заяви председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров пред Нова тв.

На противоположното мнение обаче е председателят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци инж. Стойчо Кировски.

„Няма да има ефект от една такава мярка. Търговските вериги имат алгоритъм за определяне на цената, на която продават продуктите си. Той не е български, внесен е от Германия. Там нещата са толкова добре обмислени и регулирани, че едва ли ще се стигне до подобно споразумение. Ако стане задължение, чуждите доставчици ще притиснат нашите”, обясни инж. Кировски.

Според председател на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов, всяко влияене на свободен пазар е погрешно. Цените на дребно растат и генерират големи печалби, когато има малка конкуренция. Държавата не се справя добре в условия на свободна икономика, смята Гълъбов.

Над 90% е надценката на храни в търговските вериги. И всичко е законноНелоялни практики, съмнения за необосновано високи печалби и редица други нарушения, ощетяващи правата на потребителите, са открити при анализа на цените на основни хранителни продукти в търговските вериги у нас.

Той обаче допълни, че търговците имат достатъчно потенциал, за да излязат ситуацията, а най-вероятно губещите ще бъдат потребителите.

„Важно е, че държавата се събуди и започна да влиза в своите функции. Дали мярката е правилна, или не – времето ще покаже”, смята Цветан Цеков от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци”. Според него българският пазар трябва да бъде задоволяван с българска продукция, а такава няма, защото родното производство е било унищожено.

Припомняме, че от Федерацията на независимите синдикални организации в хранителната промишленост вече предупредиха, че цените на стоките от производител до магазина нарастват с 40%-50%, а в някои случаи дори до 100%, което трябва да бъде обект на проверка от контролните органи.

Според синдикатите, съществува голяма неравнопоставеност между българските производители и тези от чужбина, и се дава сериозно предимство на вносните стоки за сметка на родното производство. От федерацията посочиха, че следва да се намерят механизми, чрез които да се насърчи изкупуването на българските стоки, както и контролните органи да следят по-задълбочено неравноправните клаузи в договорите за доставки, които се сключват с търговските вериги и ощетяват малките търговци.

До 100% скачат цените на определени храни от производителя до магазинаСпоред синдикатите, съществува голяма неравнопоставеност между българските производители и тези от чужбина

Таван на цените всъщност е икономически термин, а въвеждането му като мярка не позволява на търговците да начисляват повече от определена цена за своите стоки, независимо от състоянието пазара. „Таван на цените“ обикновено се използва заедно с термина „ценови контрол“, което по-широкообхватно понятие, тъй като може да означава и под на цените или най-ниската им стойности.