От Бразилия до Норвегия - централните банки се втурнаха да защитават валутите си от атаката на долара, който регистрира тригодишни върхове вчера, пораждайки спекулации, че може би предстои обща интервенция от страна на най-големите централни банки в света.

Глобална блъсканица за финансиране в долари обезцени валутите по света до многогодишни дъна спрямо щатската валута.

Федералният резерв на САЩ предложи известно облекчение, след като отвори 450 млрд. долара в суапови линии на няколко централни банки, но натискът като цяло остава.

Координираната намеса от страна на централните банки засега остава малко вероятна, заявяват пазарни наблюдатели пред Ройтерс.

Времената обаче са необичайни и Централната банка на Норвегия вчера заплаши да се намеси, за да оскъпи кроната - стъпка, която не е предприемала повече от 20 години.

Предупреждението дойде, след като норвежката крона поевтиня с 30% спрямо долара за по-малко от три седмици, което отчасти се дължеше на срива в цената на петрола.

Зашеметяващото поскъпване на долара от около 5% този месец спрямо кошница от шест други основни валути доведе до поевтиняването на почти всяка друга валута.

Притеснени от това колко сериозно пандемията от коронавирус ще засегне световната икономика, инвеститори и компании се надпреварват да се докопат до най-ликвидната валута в света.

Ето този „симпатяга“ причинява COVID-19 (СНИМКИ)През последните дни стана ясно, че именно във „Вектор“ върху животни се тества ваксина срещу COVID-19.

Това доведе до силно неочаквани движения, като лихвено повишение от 15 базисни пункта от страна на Дания с цел подкрепа на кроната, докато други страни, като Русия и Бразилия, купуваха директно долари. Южна Африка пък обяви, че не изключва спешни интервенции.

“Ако има една валута, която причинява проблеми сега и задълбочава разпродажбите на пазарите на активи по света, това е доларът,” заяви ING Bank пред своите клиенти.

Може ли отговорът да се крие в мащабна глобална интервенция с цел укротяване на долара?

Повечето водещи централни банки, с изключение може би на тази на Швейцария, са отдадени на това да позволяват на пазарите да определят обменните курсове. Въпреки това много от тях приветстваха хода на Норвегия, като икономистът от Danske Bank Франк Юлум я призова да изкупува мащабно крони.

Един от проблемите е, че частичните интервенции на централните банки често са обречени на неуспех, тъй като отделните икономики обикновено не разполагат с мощта да влияят на валутните пазари в дългосрочен период.

Изненадващи ходове, като координираната интервенция на Г-7 за отслабване на йената след терористичните атаки от 11 септември или цунамито в Япония през 2011 г., имаха резултати.

Отделно, САЩ би могла да действа сама, казват някои, отбелязвайки, че силата на долара е силно нежелана във време, в което щатската икономика върви към рецесия. Последният път, в който Фед се намеси срещу собствената си валута, беше в началото на 90-те години при Джордж Буш-старши с цел ограничаване на поскъпващия долар.

“САЩ извади почти всички свои инструменти, а този, който не е използван, е интервенцията – колкото повече поскъпва доларът, толкова по-вероятно е правителството на САЩ да се замисли за интервенция,” казва Томас Флъри от UBS Global Wealth Management.

“Валутните интервенции, които са нещо типично за предишни кризи, успокояват валутните пазари, но и пазарите на акции, и свалят кредитните спредове, а това е нещо, което те биха искали да направят.”

Сооред доклад на BofA Global Research, САЩ би могла да настоява за координирана валутна намеса, ако доларовият индекс премине границата от 104, а еврото падне под 1.05 спрямо долара.

Доларовият индекс, който отчита представянето на долара спрямо кошница от шест други основни валути, наскоро беше на ниво от 102.755. Еврото пък се търгува срещу 1.066 долара.