Турската лира падна до рекордно ниско дъно спрямо еврото, задълбочавайки негативната тенденция, която започна в началото на месеца.

Основните притеснения на инвеститорите са свързани със свиващите се валутни резерви на страната, увеличаващият се външен дълг, интервенциите на централната банка и потенциалните санкции, които Европейският съюз може да наложи на Турция, пише CNBC.

Във вторник лирата падна до историческо дъно от 8.1733 лири за евро, а тази сутрин се търгува на ниво от малко над 8.13 лири за евро.

От началото на годината еврото, което се намира и на двугодишен връх спрямо щатския долар, поскъпна с 22% спрямо турската валута.

Поевтиняването на лирата се случва въпреки масираните разпродажби на доларови резерви оъ страна на Турската централна банка. По данни на Financial Times институцията е пласирала на пазарите активи за над 2 милиарда долара само тази седмица, в опит да подкрепи местната парична единица.

През последните няколко месеца валутните резерви на страната се понижиха драстично, а в близко бъдеще ръстът на инфлацията и обезценката на лирата изглеждат неизбежни.

Турската централна банка успяваше да държи валутния курс спрямо долара стабилен на ниво от 6.85 лири за долар от средата на юни насам, след като през май лирата за кратко поевтиня до нива от 7.269 спрямо щатската валута. Вчера обаче курсът падна до близо 6.95 лири да долар, което е сигнал, че валутните резерви вече са намелели до критични нива, които не позволяват да се поддържа досегашният мащаб на интервенциите.

"Имайки предвид мащабната намеса на държавата, вече е трудно да се каже, че турската лира е свободно конвертируема валута или че Турската централна банка се стреми да контролира инфлацията. В момента лирата е в режим на стриктно контролиран валутен курс", смята анализаторът на Bluebay Asset Management Тимъти Аш.

Турция обяви Twitter за пропагандна машинаВ петък Twitter спря над 7 300 профила, заявявайки, че те представляват мрежа, свързана с младежкото крило на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието


Отношенията на Турция с Европейския съюз също са обтегнати. В Брюксел дори обмислят налагането на санкции на Анкара заради плановете за добив на петрол и газ в Средиземно море, тъй като става въпрос за спорни територии край Кипър, върху които Гърция има претенции.

Френският президент Еманюел Макрон настоя за по-твърди действия спрямо Турция заради нарушенията в Средиземно море и интервенциите в Либия, където Париж и Анкара подкрепят враждуващи помежду си групировки.

Намаляващите валутни резерви и растящата инфлация бяха проблем за турската икономика още преди избухването на пандемията от COVID-19, но тя ги задълбочи значително. Туристическият сектор, който генирира голяма част от валутните постъпления на страната, беше парализиран, а Moody's и МВФ прогнозират спад на турския брутен вътрешен продукт от 5% през 2020 година.

Инфлацията през юни достигна ниво от 12.6% на годишна база в сравнение с отчетените през май 11.4 на сто. Това е най-високото ниво от август миналата година.

Според анализаторите, цитирани от CNBC, турската валута може да пострада и в резултат на глобалната тенденция за пренасочване от рисковите инвестиции към т. нар. "активи убежища".