Само допреди два месеца щатският долар беше в силен възходящ тренд, който започна още в края на 2020 г.

В края на март обаче позитивната тенденция беше прекъсната и доларът отново беше подложен на разпродажби, като се върна на нивата от началото на годината.

Моментът е ключов за американската валута, защото - ако спадът продължи, курсът ще падне до ново 7-годишно дъно, което ще потвърди нагласите на инвеститорите, че се очаква нов дългосрочен низходящ тренд.

Налице са няколко ключови фактора, които ще определят съдбата на долара през следващите няколко месеца, коментира пред Bloomberg финансовият журналист Джон Оутърс.

Първият, според него, е свързан със стоковите пазари. Той припомня ситуацията от 2014 г., когато цената на петрола се срина заради разногласията между държавите от ОПЕК, а щатският долар отчете рязко повишение.

Тъй като цената на "черното злато" е деноминирана в долари, корелацията между нея и курса на "зелените пари" обикновено е обратна. Тоест, когато петролът поскъпва, доларът поевтинява.

Поскъпването на петролните фючърси през последните месеци допринесе за срива на долара, смята Оутърс. По-големият въпрос обаче е дали инфлацията се завръща и дали ще доведе до повишаване на лихвените проценти.

Увеличаването на цената на кредитния ресурс на теория би трябвало да привлече интерес към доларовите активи и да подкрепи курса на американската валута.

През 2013 г., когато Федералният резерв на САЩ беше готов да започне затягане на монетарната си политика, доходностите по 10-годишните американски държавни облигации се повишиха с 1.5 процентни пункта само за една година и достигнаха ниво от 3%. В момента то е около 1.62%, или три пъти по-високо, в сравнение с юли миналата година.

Другият важен фактор за посоката на движение на долара е възстановяването на американската икономика. Тук отново ключовият въпрос е дали то ще е по-силно, в сравнение с това в останалите развити икономики и дали ще доведе до ръст на инфлацията.

Ако икономическият растеж на САЩ е по-силен, той ще доведе до ръст на потреблението и на вноса. Това би увеличило търговския дефицит на страната и, поне на теория, би отслабило местната валута. Освен това самото поевтиняване на долара е проинфлационно, защото повишава косвената цена на вноса.

Така че, ако има голяма разлика в темповете на глобалното икономическо възстановяване, е по-вероятно щатският долар да пострада, отколкото да спечели.

В дългосрочен план разширяването на дефицита ще помогне на цикличните икономически сектори и ще се отрази на акциите на компаниите, представени в тях и особено на тези в развиващите се пазари. Това ще пренасочи част от капиталовите потоци извън американските пазари и ще окаже допълнителен натиск върху курса на долара.

Фед: Рано е да се говори за повишение на лихвите, докато трае пандемиятаПрезидентът на Федералния резерв на Сейнт Луис Джеймс Булард смята, че рисковете за икономика все още са налице

Не е за подценяване и влиянието на Китай, смята Джон Оутърс. В началото на търговския конфликт между САЩ и Поднебесната империя през 2018 г. китайският юан рязко се обезцени спрямо долара. От месец май 2020 г. обаче той следва устойчива възходяща тенденция и вече се върна на нивата, на които беше преди девалвацията от 2015 г. Към момента един долар се разменя за 6.37 юана.

Китайският фактор влияе и върху стоковите пазари. Когато китайската икономика е във възход, повечето суровини поскъпват заедно с юана. Настоящата тенденция е точно такава и ако се запази, ще доведе до още по-силен натиск върху щатския долар.

Курсът на "зелените пари" спрямо еврото ще зависи най-вече от разликата в темповете на икономическото възстановяване между Европа и САЩ. Гърция, която до скоро беше един от основните рискови фактори в еврозоната, успя да стабилизира държавните си финанси.

Спредът между гръцките и германските държавни облигации и на най-ниските си нива от 2008 г. насам. Като цяло това също е добра новина за еврото и може да се тълкува като поредния фактор, който оказва влияние в отрицателна за долара посока.

Един от основните въпроси, според Джон Оутърс, е дали инвеститорите имат достатъчно висок рисков апетит, за да тласнат американската валута до нови многогодишни дъна.

Повечето макроикономически фактори сочат, че спадът на "зелените пари" е неизбежен, освен ако инфлацията не скочи рязко и не принуди Федералният резерв да вдигне лихвените проценти по-рано от очакваното.