Щатският долар може да изпита затруднения с поскъпването над настоящите си нива до края на 2022 г. предвид вероятността за почти двегодишно разминаване между времето, в което Федералният резерв може да започне да ограничава изкупуването на облигации, и първото увеличение на лихвите.

Това са очакванията на анализатори от TD Securities, които смятат, че доларовият индекс, който следи представянето на щатския долар спрямо шест други основни валути, ще консолидира до края на 2022 г. до 89.0 пункта, в сравнение с около 93.0 днес.

Те прогнозират, че централната банка на САЩ ще подмине настоящото повишение на инфлацията и че греши по отношение на продължаването на подкрепата за икономическия растеж, което би ограничило поскъпването на долара. Прогнозата на TD за представянето на доларовия индекс е малко под консенсусното ниво от 91.80.

Валутният пазар, който се оценява на близо 7 трлн. долара на ден и работи без прекъсване, в момента се бори с конфликта между забавящия се ръст на световната икономика и по-сериозните намерения от страна на централните банки да оттеглят паричните стимули, макар и с различни скорости, докато икономиката се възстановява от пандемията.

Доларът попада в схватката на тези конкуриращи се наративи и се търгува в относително тесен рейндж от юни, преди срещата на Федералния резерв тази седмица.

“Паричната политика на Фед ще остане доста статична, като централната банка на САЩ ще стои настрана от гледна точка на вдигането на лихвите с навлизането в 2022 г.,” казва пред MarketWatch Мазен Иса, старши валутен анализатор в TD Securities в Ню Йорк.

Междувременно, политиците по света като цяло се движат с “ледникови темпове” с намерението в крайна сметка да намалят стимулите, предоставяни по време на пандемията, казва той. “Ако обаче всички се движат в една и съща посока с постепенни стъпки, това би трябвало да смекчи значително прякото въздействие върху долара. “

Доларът започна годината, като опроверга залозите, че ще поевтинява през 2021 г. вследствие на възстановяването на световната икономика заради ваксинацията и увеличението на бюджетния дефицит на САЩ заради предложените стимули.

Последва обрат в мисленето на анализатори и трейдъри, след който огромните фискални и парични стимули, в сравнение с останалата част на света, и идеята за “американската изключителност" бяха възприети като неща, която вероятно ще увеличат привлекателността на долара.

Златото сред най-лошите инвестиции за 2021 г.Всъщност, днес златото се търгува с над 300 долара по-ниско спрямо върха си от август 2020 г., когато бяха отчетени 2 069 долара за унция

Обикновено доларът поскъпва, когато лихвените проценти в САЩ се повишават или от Фед дадат индикации, че това предстои. През юни, например, доларът получи подкрепа след неочакваната промяна в прогнозите на Фед, която предполагаше, че в централната банка приемат вероятността от по-висока инфлация по-сериозно, отколкото мнозина смятаха.

От тогава обаче през последните три месеца щатската валута се търгува в ограничен рейндж. Една от големите причини е появата на темата за стаглфлацията на пазарите, а друга е това, че голяма част от това, което се случва на долара, зависи и от случващото в останалата част на света.

Засега Европа “започва да взема предимство срещу Северна Америка”, когато става въпрос за промяна по отношение на очакванията за ръст, а доларът се придвижи към дъното на валутите на страните от Г-10, заедно с канадския долар, се казва в доклад на Иса и анализатори от TD Securities.

Те препоръчват да се купува еврото при временни поевтинявания и да се изчака завръщането на някаква форма на рефлация тази есен, преди да се купува канадският долар.

По-голяма част от ценовите движения при валутите в идните месеци ще бъдат в резултат не само на случващото се от икономическа гледна точка, но и на липсата на единна реакция спрямо инфлацията на централните банки по света. В отделно уведомление до клиентите на TD Securities Джеймс Роситър казва, че вижда възможност за грешка на множество фронтове от страна на централните банки.

Някои от рисковете според него са, че централни банки, като тези на Австралия, Канада и Англия, затягат паричната политика, въпреки забавящия се икономически растеж; или че Фед, ЕЦБ и Централната банка на Швеция забавят затягането на политиката, въпреки високата инфлация.

“Занапред ще има повече разминавания в паричната политика,” казва Иса. “Засега ставаме свидетели на групи централни банки, които действат приблизително по едно и също време. През 2022 г. обаче ще видим колко толерантни са централните банките относно инфлацията, а това може да доведе до по-голямо разминаване в паричната политика.”