Защо икономиката на забраните е обречена да се проваля?

1138
Защо икономиката на забраните е обречена да се проваля?

© Прилагане на закона по време на сухия режим в САЩ; снимка: wikipedia

Икономистите страдат от проблеми с репутацията. Хората често мислят, че тези експерти безсрамно манипулират статистиката, правят безумни прогнози и не обичат шумното веселие на чашка с приятели.

Навярно част от това обществено мнение се дължи на мъж, живял преди около век, който се нарежда сред едни от най-изявените икономисти на своето време – американецът Ървин Фишър.

Фишър е печално известен с гръмката си прогноза от октомври 1929 г., че фондовият пазар е достигнал „перманентно високо равнище”.

Точно девет дни след тези думи пазарите се сриват, което води до период на световна икономическа стагнация през 1930-те години, познат като „Голямата депресия”.

Що се отнася до купоните с приятели, за Фишер можело да се каже, че е щедър домакин.

Както Марк Торнтън описва в своята книга „Икономиката на забраната”, един от гостите, поканени от Фишър на вечеря, пише, че докато се наслаждавал на разнообразни деликатеси, бил свидетел как самият домакин е сложил пред себе си лук и сурово яйце.

Икономистът е фанатик на тема здраве, поради което ревностно избягва месо, чай, кафе и шоколад.

Алкохолът също е тема табу за Фишър, поради което той е яростен привърженик на забраната му – нещо, което САЩ злополучно се опитва да наложи през 1920-те години на миналия век.

Забраната за производство и продажба на алкохол е забележителна промяна – петата по големина индустрия в САЩ по това време изведнъж става незаконна.

Фишър прогнозира, че този ход „ще остане в историята като въвеждане на нова епоха в света, с чиито постижения тази нация ще бъде горда завинаги”.

Той добавя, че не може да намери нито един икономист, който да има противното мнение и да желае да дебатира новата политика.

В действителност, забраната на алкохола в САЩ свършва като прогнозата за „перманентно високото равнище” на фондовите пазари – в наши дни историците разглеждат този период като фарс, пише BBC.

Въпреки че било незаконно, консумацията на алкохол в САЩ намалява с едва 1/5, като сухият режим окончателно приключва през 1933 г., когато първият ход като президент на Франклин Рузвелт е да разреши бирата – нещо, което е широко приветствано от населението.

Как гледат големите корпорации на легалната марихуана?Големите корпорации се борят за дял от световния пазар на канабис, оценяван на 150 млрд. долара, опитвайки се да диверсифицират гамата от продукти, които предлагат


Корените на забраните като цяло се свързват или с религията, или с формите на класов снобизъм.

Но икономистите разглеждат тези феномени под дръг ъгъл – ъгъла на продуктивността. Дали трезва нация ще се представи по-добре от държава, в която никой не пие алкохол?

За да оправдае забраната на алкохола, Фишър прилага с охота някои цифри. Той твърди, че сухият режим ще добави 6 трилиона долара към щатската икономика. Дали тази прогноза е базирана на детайлно проучване? Не, според критиците.

Фишър започва с доклади на база поведението на няколко отделни души, посочвайки, че тяхната ефективност намалява с 2%, когато пият твърд алкохол на празен стомах.

След което икономистът смело предположил, че повечето работници пият по пет питиета преди работа. Така умножил всичко по пет и излязъл с извода, че алкохолът намалява продуктивността на щатската икономика с 10%.

А това, меко казано, е доста съмнително твърдение.

Икономистите навярно щяха да бъдат по-малко изненадани от провала на забраната, ако можеха да прескочат половин век напред във времето до епохата на нобеловия лауреат Гери Бекър.

Според него, когато нещо бива забранено, хората просто започват рационално да претеглят ситуацията, добавяйки нова цена към уравнението -  наказанието, ако бъдат хванани, модулирано от вероятността да бъдат хванати.

Икономистът не само извежда този извод, но и живее спрямо неговите правила. Когато се срещнал за първи път с неговия колега Тим Харфорд, Бекър паркирал колата си доста рисково. „Не мисля, че проверяват толкова внимателно”, казва той, признавайки, че е извършил рационално престъпление.

„Рационлани престъпници ще доставят забранени стоки на правилната цена”, казва Бекър. Дали потребителите ще плащат тази цена зависи от това, което икономистите наричат еластичност на търсенето.

Представете си например, че правителството забрани броколите. Дали представители на черния пазар ще започнат да отглеждат броколи в скрити градини, след което да го продават из тъмните алеи в града на неразумно висока цена?

Това изглежда малко вероятно, тъй като търсенето на броколи е еластично – повишете цената и повечето хора ще заменят стоката с карфиол или зеле.

При алкохола обаче ситуацията е различна – въпреки по-високата цена, повечето хора ще продължат да плащат, за да могат да пият.

Забраната е почва, в която се раждат рационални престъпници, като Ал Капоне. „Давам на аудиторията, това което иска. Никога не ми се наложи да правя настоятелни продавачите. Никога не можах да отговоря на търсенето”, казва Капоне за своя бизнес с нелегален алкохол.

Черният пазар работи по друг начин. Конкурентите ви не могат да ви изправят пред съд, поради което се използват каквито се сетите методи за установяването на монопол. Именно насилието по улиците в САЩ прави така, че обществото да натисне за отмяна на забраната на алкохола.

Всяка доставка на нелегални стоки крие риск. Поради това по време на сухия режим нелегалната търговия с твърд алкохол процъфтява за сметка на бирата, тъй като е много по-ренталбилно продаваната стока да е по-силна. Казано с други думи – бирата се нуждае от повече доставки, за да може да отговори на търсенето, спрямо твърдия алкохол, който оказва влияние на хората с много по-малко погълнато количество.

След свалянето на забраната ситуацията веднага се обръща и бирата отново започва да се радва на силно търсене. Освен всичко друго, нелегалният пазар означава, че стоката може да е некачествена, тъй като няма никакви регулации и опасност от наказание.

САЩ не е единствената страна в света, която е изпробвала ефекта от забраните. Исландия, Финдланция и Фарьорските о-ви също имат опит в миналото, но в наши дни държавите, които забраняват алкохола, са по-скоро тези, в които се изповядва ислямът.

Съществуват и частични забрани. В някои страни по време на избори е забранена търговията с алкохол, докато на други места човек не може да купи подобна стока след определен час или в определени дни. В САЩ все още има някои места, на които продажбата на алкохол е забранена в неделя.

Тези закони вдъхновяват размислите, че регулациите често се подкрепят от печалния съюз между благородни моралисти и циници, движени от жаждата за печалба.

Превръща ли се САЩ в меката на легалната марихуана?Въпреки че темата за легалната марихуана вече е устойчива част от обществения дебат, по света има само две държави, в които употребата на канабис за развлечение е напълно законно


Нека вземем забраната за употреба и търговия с марихуана. Кой подкрепя това?

Против легализацията са тези, които мислят, че тя вреди, рационалните престъпници, които печелят от незаконната търговия с нея, както и тези, които прилагат забраната – самите чиновници, които получават възнаграждение за прилагането на регулациите.

През последните години горепосоченият съюз започна да отслабва. Канабисът беше легализиран или декриминализиран в редица щати в САЩ, Уругвай и Канада. Дебатите „за” и „против” вече се случват видимо в редица други страни по света.

Основният спор се върти около това кое е по-полезно – пълна забрана или разрешаване и облагане с данъци на тази нова индустрия. Във Великобритания НПО-то Institute for Economic Affairs извежда еластичността при търсенето на марихуана.

Според организацията, ако бизнесът стане легален и се обложи с 30% данък, това ще донесе между 700 млн. и 1 млрд. паунда приходи за правителството и ще създаде по-безопасни субстанции, точно както се случило с алкохола след падането на забраната в САЩ.

В наши дни лесно ще намерите икономисти, които се противопоставят на забраната на марихуната. Поне пет нобелови лауреати посочват, че трябва да се постави точка на тази война с канабиса.

Съществуват редица проучвания, които твърдят разнообразни неща - от това, че растението не води до понижаване на продуктивността, до точно обратните твърдения. Дебатът е жив.

Какво ли би казал Ървин Фишър по въпроса?

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg