Доходността по американските краткосрочни държавни ценни книжа достигна най-високите си нива от близо 10 години насам, а в същото време останалата част от света държи рекордни количества доларов дълг.

Това означава, че последствията за глобалната икономика могат да достигнат огромни мащаби, предупреждава колумнистът на Bloomberg Марк Уайтхаус.

Събитията от последните няколко седмици убедиха голяма част от пазарните участници, че епохата на нулевите лихви постепенно върви към своя край. Конгресът на САЩ одобри данъчни облекчения и допълнителни държавни разходи за милиарди долари, на фона на силните данни за инфлацията и ръста на заплатите, които и без това подсказват, че икономиката върви към прегряване.

Всичко това кара инвеститорите да очакват затягане на монетарната политика от страна на Федералния резерв.

Пазарът на фючърси показва, че консенсусната оценка за краткосрочните лихвени равнища през декември е на ниво от 2%. Това е с четвърт процентен пункт повече, отколкото бяха очакванията на пазарните участници само допреди три месеца.

В Съединените щати високите лихви могат да помогнат на икономиката да избегне стадия на прегряване. В същото време обаче те ще окажат влияние отвъд границите на страната, защото компаниите и правителствата в останалите държави са натрупали рекордни количества дълг, деноминиран в долари.

Към края на септември 2017 г. общият частен и държавен доларов дълг (без този на банките) извън Съединените американски щати възлиза на 11 трилиона долара, по данни на Банката за международни разплащания. Като процент от глобалния вътрешен продукт (без този на САЩ) делът им достига 10.3 на сто, което е с 60% над равнището от 2004 г.

Всички тези частни и държавни дружества ще трябва да плащат повече за обслужването на своите задължения, деноминирани в долари, освен ако не са договорили дългосрочни фиксирани лихви или пък имат възможност да ги рефинансират в други валути. Мащабът на последствията ще зависи главно от степента на задлъжнялост.

В Китай, например, доларовият дълг (частен и държавен) е в размер на 523 милиарда щатски долара, или едва около 2% от БВП. Въпреки това, ако китайските кредитополучатели започнат да се затрудняват да покриват плащанията си, много финансови институции по света ще се сблъскат със сериозни проблеми.

Саудитска Арабия има натрупан доларов дълг на стойност 6% от БВП. Страната може да разчита на достатъчно валутни приходи от продажбата на петрол, но в същото време увеличаването на лихвените плащания по дълга ще доведе до допълнителен ръст на и без това раздутия бюджетен дефицит.

Естествено, дълговото бреме в тези държави зависи не само от лихвените равнища, но и от курса на щатския долар спрямо останалите валути. За последните 12 месеца доларовият индекси, който следи представянето на "зелените пари" спрямо водещите световни валути, се понижи с над 11%, а в началото на 2018 г. доларът регистрира най-слабия си годишен старт от 1987 г. насам, макар че в последните седмици успя да възстанови част от загубените позиции.

Ако дългосрочната тенденция на спад се запази обаче, за фирмите и правителствените структури по света тегленето на доларови кредити ще продължи да бъде изгодна алтернатива.

Но така или иначе, ако Федералният резерв на САЩ вземе решение да "набие спирачките" на монетарната си политика, натискът ще бъде усетен навсякъде по света.