Зелените активи в момента са във фокуса на инвеститорите.

Литият и кобалтът, използвани в производството на батерии, поскъпнаха съответно с 60% и 30% от началото на годината.

Цената на медта, която е една от ключовите суровини в прехода към електрификация на индустрията, се намира на рекордни равнища. Същото важи и за въглеродните квоти.

Тези тенденции се отразяват и на капиталовите пазари. От януари 2020 г. насам акциите на производителя на вятърна енергия Orsted добавиха над една трета към стойността си. Соларният електропроизводител SunRun утрои пазарната си капитализация.

Книжата на американския производител на електромобили Tesla и на неговия китайски конкурент Nio поскъпнаха респективно шест и девет пъти за същия период.

Стигна се и до куриозни ситуации, в които компании, чиито борсови кодове наподобяват тези на Tesla, спечелиха от ефуорията около акциите на автомобилната компания. Типичен пример беше биотехнологичната фирма Tiziana Life Sciences, която се търгува с год TLSA, който е почти същия като този на компанията на Илън Мъск (TSLA).

За да анализира този зелен инвестиционен бум, The Economist създаде портфейл от акции на няколко компании, които са свързани с енергийната трансформация. Общата им пазарна капитализация възлиза на 3.7 трилиона долара.

От началото на 2020 г. тя бележи ръст от 59% - два пъти по-силен от този на широкия борсов индекс S&P 500, пише изданието.

"Зелените" акции вече не са бутикова инвестиция, която е интересна само за ограничен кръг пазарни участници. Големите инвестиционни фондове все по-често ги включват в своите портфейли, а дребните инвеститори ги обсъждат ежедневно във финансовите форуми.

Въпросът е дали оптимизмът, насочен към сектора, е преувеличен и как може да се докаже това. За съставянето на своя "зелен" потфейл The Economist взима всички публични компании, които са част от портфейлите на 100-те най-големи фонда, инвестиращи в екологична енергия.

От тях се изключват компаниите, чийто бизнес е само частично свързан със сектора (например производителите на чипове и електронни компоненти). В крайна сметка, в портфейла остават около 180 компании, които оперират в различни сфери - възобновяема енергия, електромобили, рециклиране и системи за повишаване на енергийната ефективност.

От началото на 2020 г. портфейлът, в който компаниите имат еднакво тегло, почти е удвоил цената си. Ако акциите бъдат претеглени според своята пазарна капитализация, постигнатата доходност е над 50%.

До голяма степен този ръст се дължи на това, че интересът към екологичните проекти се увеличава. По данни на инвестиционната компания Morningstar само през първото тримесечие на тази година фондовете, инвестиращи в "зелени" проекти, са увеличили вложенията си със 178 милиарда долара. За същия период на предходната година сумата възлиза на 38 милиарда долара.

Мениджърите на ковенционалните инвестиционни фондове обаче също "позеленяват". Експертите на Morningstar проследяват акционерната структура на 30 от водещите корпорации, занимаващи се с чиста енергия и стигат до извода, че във всяка от тях като акционери присъстват средно по 138 "зелени" и 624 конвеницонални фонда.

Миналата година броят им е бил съответно 81 и 390. Това означава, че акциите на тези компании вече със сигурност не могат да се определят като "бутикова" инвестиция.

Една пета от електричеството у нас се произвежда от възобновяеми източнициВъзобновяемите енергийни източници у нас достигат 1800 мегавата

Инвеститорският ентусиазъм е отражение на две важни тенденции. Първата е свързана с това, че компаниите от сектора на зелената енергия вече са много по-жизнеспособни и печеливши. Цената на технологиите се понижава и ги прави конкурентоспособни на изкопаемите горива.

През последното десетилетие цената на енергията, произвеждана от соларни панели, бележи спад от около 80%. Тази на литиево-йонните батерии, които захранват повечето електромобили, се понижава средно с по 20% на година.

В същото време Съединените щати, Европейският съюз и Китай залагат все по-строги цели за въглеродните емисии, което е сигнал, че екологичните регулации ще продължат да се "затягат" за в бъдеще.

Позитивният пазарен тренд се подхранва и от навлизането на дребните инвеститори, повечето от които са силно оптимистично настроени към бъдещето на новите технологии. Това е втората важна тенденция, която стои в основата на поскъпването на акциите на зелените компании.

Сред 20-те най-популярни акции в трейдинг платформата Robinhood попадат тези на Tesla и Plug Power (компания за производство на водородни клетки). Увеличава се и броят на компаните за придобиване със специална цел (т. нар. SPAC), които инвестират в екологични проекти.

От всички 800 SPAC-а, които са излезли на борсата от 2019 г. насам, около 10% са в сферата на екологията и енергетиката.

Напливът на дребни инвеститори и еуфорията около т. нар. "меме акции", набиращи популярност в социалните мрежи, засилва опасенията от образуване на пазарен балон, пише още The Economist. Особено като се има предвид, че 30% от компаниите в зеления портфейл на изданието работят на загуба.

Двата основни показателя за средното съотношение цена/печалба на акция (P/E) и цена/счетоводна стойност на акция (P/B). Данните сочат, че между отделните фирми се наблюдават сериозни разминавания.

Средното P/E в сектора на копаниите, занимаващи се с възобновяеми енергийни източници, е близко до това на широкия индекс S&P 500. За сравнение, това на производителите на електромобили е около два пъти по-високо.

Много от компаниите, занимаващи се с батерии и водородни клетки, все още работят на загуба, което не позволява изчисляването на този индикатор. Съотношнието P/B при тях обаче е два пъти над средното за пазара.

Тези разлминавания се обясняват най-вече с различния етап на развитие в отделните сектори. Вятърните и соларните компании започнаха своя възход още в началото на века, подпомогнати от щедрите държавни субсидии.

С времето технологиите се развиха, а субсидиите намаляха. В този сектор се наблюдаваше и известна консолидация, а компаниите, които "оцеляха", генерират стабилни приходи и печалби.

Електромобилите и акумулаторните батерии в момента се намират там, където ВЕИ бяха преди около 10 години. Технологиите все още не са достатъчно надеждни и масови, а производителите разчитат на държавните субсидии. Надеждите на инвеститорите са свързани с това, че всяка една от тези компании може да се превърне в следващата Tesla.

Налице са обаче няколко фактора, които могат да помрачат този оптимизъм. Един от тях е инфлацията. Борсовите индекси в САЩ вече регистрираха известен спад заради опасенията от засилване на инфлационния натиск, което може да принуди Федералния резерв да започне да повишава лихвените проценти.

Подобен сценарий би бил силно негативен за зелените компании, които финансират по-голямата част от дейността си със заеми.

Goldman Sachs: Медта е новия петролУвеличаващото се търсене, съчетано с ограниченото предлагане, ще повиши цената до 15 000 долара до 2025 г., прогнозират от американската инвестиционна банка

Другият рисков фактор е свързан с това, че част от новите технологии няма да могат да се докажат на пазара. А дори да се окажат успешни, доходността може да не е толкова висока, колкото инвеститорите очакват.

Един от примерите за това са соларните технологии. През последното десетилетие инсталациите за производство на слънчева енергия се увеличиха със 670%. В същото време цената на панелите падна с 85%. В резултат на това общият ръст на приходите на производителите на панели възлиза на около 15%.

Въпреки това повечето инвеститори към момента са оптимистично настроени. Почти всички са на мнение, че енергийният преход, който се случва в момента, не може да тръгне в обратна посока. Дори да има компании, чийто бизнес модел ще се провали, общата тенденция в сектора е позитивна, тъй като ще доведе до структурни промени в икономиката.

Оптимистите сравняват ситуацията с това, което се случи в технологичния сектор. Въпреки dotcom балона от 2001 г., интернет все пак промени изцяло начина, по който се прави бизнес. 20 години по-късно технологичните компании заемат дял от 38% в пазарната капитализация на S&P 500.

Големият въпрос е дали това ще се случи и със зелената икономика. В срледващите няколко години екологичните проекти ще привлекат огромни инвестиции. А в този процес е неизбежно да има както победители, така и губещи, пише още изданието.