Градът, в който интернет топли домовете на хората

8657
Градът, в който интернет топли домовете на хората

© Pixabay.com

Облакът“ е истинско място. Снимките, които публикувате в Instagram, пожеланията за рожден ден, които оставяте във Facebook, и телевизионните сериали, които стриймвате в Netflix, не живеят в мъглявина на небето.

Те се намират върху масивни поредици от сървъри, свързани в редици и кули в гигантски складове, пише ВВС.

Малко хора са влизали в тези центрове за данни. Но в шведската столица Стокхолм тези лабиринти с информация не просто съхраняват данни. Цялата топлина, които те отделят, помага за затоплянето на домовете в града с население от над 900 000 души.

Как функционира това? И може ли да се създаде нов бизнес модел за технологичната индустрия в цял свят?

В лабиринта

Когато влезете в център за данни, забелязвате няколко неща. Въздухът е хладен и сух. И няма прах. Редиците от сървъри са покрити с хиляди мигащи светлинки и рядко има хора. Накъдето и да погледнете - от тавана до пода, виждате маса кабели във всички посоки.

Но преди всичко – много е шумно. Причината е, че компютрите се нагорещяват и са необходими много вентилатори за охлаждането им, за да функционират правилно.

Представете си топлината, която генерира лаптопа ви, но умножена в целия склад – хиляди компютри, които са свързани помежду си и работят непрекъснато, като вършат сложни задачи, 24 часа на ден, седем дни в седмицата.

Охлаждането включва предимно студена вода и много вентилатори, които излъчват студен въздух и изсмукват горещия въздух. Топлината обикновено се изхвърля като отпадък. Но тя е енергия, поради което Швеция решила да я използва за затопляне на домовете на хората.

В Стокхолм проектът се нарича Stockholm Data Parks и се осъществява в сътрудничество с властите в града, Fortum Värme (местната агенция по отопление и охлаждане) и други.

Редица големи центрове за данни в Стокхолм участват в проекта и броят им расте, тъй като все повече компании опитват да изградят репутация на съобразяващи се с климатичните промени и да спечелят пари от новия си бизнес модел.

Неотдавна програмата обяви партньорство с центрове за данни, управлявани от големи международни компании, като Ericsson и веригата за дрехи H&M.

Ето как работят през по-голямата част от времето центровете за данни в Стокхолм: студена вода навлиза през тръби, където се използва за създаване на студения въздух, който бълва към сървърите, за да ги предпази от прегряване.

След това водата, която е нагрята при процеса на охлаждане, излиза от тръбите и навлиза в централите на
Fortum, където се разпределя за отопление.

Швеция не е единствената страна, която възприема тази идея. Това се случва и с малки проекти на места като Финландия, където топлината от един център за данни се използва за отоплението на домове в малък град от миналата година. Подобни програми има също в САЩ, Канада и Франция.

Но решението на Швеция да я развива толкова мащабно в цялата страна е безпрецедентен експеримент. Очаква се Stockholm Data Parks да генерират достатъчно топлина за 2500 апартамента до 2018 г., но дългосрочната цел е да осигури 10% от нуждите за отопление в Стокхолм до 2035 г.

Според Data Centres By Sweden, която стартира подобни проекти в цялата страна, са необходими само 10 мегавата енергия за отоплението на 20 000 модерни апартамента. Обичайният център за данни на Facebook, например, използва 120 мегавата.

Един от основните стимули за компаниите да се присъединят към програмата в Стокхолм е финансов – те продават отпадъчната си топлина. Освен това Fortum осигурява безплатна студена вода за охлаждането им.

В Interxion - компания, чиито центрове за данни поддържат приложения за мобилни игри и друг облачен софтуер, анализът на разходите и печалбите бил толкова обещаващ, че тя изгражда цяла нова инсталация за улавяне на топлината.

„Това не е филантропия. Опитваме се да го превърнем във вторичен бизнес“, казва Матс Нилсон Хане, ръководител на отдел „Бизнес развитие“ в компанията.

Interxion споделя инженерните си планове за новия си бизнес модел публично с всеки център за данни, който иска да се установи в Стокхолм. В отговор на въпрос защо компанията се отказва от конкурентното си предимство, Педер Банк, управляващ директор на скандинавския клон на компанията, изтъква отношението на Швеция към борбата с климатичните промени.

„Има по-висша цел от конкуренцията. Глобална цел. Ако мога да защитя по-висш дневен ред и да правя бизнеса си, трябва да го направя. Ако мога да привличам бизнеса в региона, трябва да го направя и след това да се конкурирам. Не виждам противоречие. Всички живеем на една и съща планета“, казва Банк.

Швеция развива подобни идеи за зелена енергия от известно време. Според Бьорн Хугосон, който отговаря за климата в кметството на Стокхолм, причината е, че страната разполага с малко природни ресурси. „Нямаме никакви фосилни горива на територията ни. Нямаме петролни кладенци и въгледобивни мини“, казва той.

Днес Швеция има 2057 ВЕЦ-а, които осигуряват 40% от нужната й енергия, сочат данни на Световния съвет по енергия. Останалата част идва главно от ядрената енергия, която е на път да бъде елиминирана, от въглища, които се внасят от Русия, и ще бъдат елиминирани в идните пет години (вероятно до 2020 г.).

Страната се надява да бъде 100% освободена от фосилни горива до 2040 г.

Швеция също така произвежда почти нулеви отпадъци под формата на боклук. Нейните граждани рециклират над 99% от домакинските си отпадъци и само 3% се озовават на сметища.

Страната изгаря около 70% от отпадъците, за да произвежда енергия и внася боклук от съседни страни, за да задоволи нуждите от енергия, възникнали след стартирането на програмата за горене на боклука.

Но Швеция не е най-зеленият потребител на енергия в света. Титлата принадлежи на Исландия, където 86% от енергията идва от възобновяеми източници. И докато Швеция успява да е 100% свободна от фосилни горива в някои дни, когато метеорологичните условия са добри, съседна Дания изпълнява целта по-редовно, благодарение на големите количества енергия, които генерира от ветропарковете си.

Толкова много, че Дания продава излишъка си от енергия на съседните страни.

Възможно ли е амбициозният план на Швеция за улавяне и повторно използване на топлината да бъде приложен на други места? Може би, но първо трябва да се случат други промени.

Програмата функционира, защото гражданите на страната разчитат на правителството да им осигури горещата вода, която използват, за да отопляват домовете си.

Наречена „районирано отопление“, програмата започва да се осъществява в Стокхолм през 50-те години на миналия век, когато домовете се отоплявали главно чрез петрол. Fortum Värme започнала да осигурява гореща вода за болниците.

Когато започнала петролната криза през 70-те години на миналия век, системата за отопление навлязла в домовете в цялата страна. Днес Fortum продава топлина на около 12 000 сгради, или 90% от Стокхолм.

Първоначално отоплението било генерирано от въглища, но днес идва от биогорива – дървесна маса, останали при производството на огромната горска индустрия в страната и докарвана в Стокхолм с кораби. И тъй като шведите рециклират всичко, те също така използват повторно топлата вода, след като премине през отводните канали.

Така че ако други градове искат да последват примера на Стокхолм, те ще се нуждаят от подземна инфраструктура от тръби и бизнес модел, осигуряващ топлина на гражданите им. Това не е невъзможно. Някои градове в света правят това, включително много в Канада, Ню Йорк и градовете в почти цяла Исландия.

Но този модел не бива да се възприема като панацея. Бо Нормарк, член на Шведската кралска академия по инженерни науки и съветник по умните енергийни мрежи на няколко енергийни компании, предупреждават, че шведската програма не е с неограничени възможности.

Как най-скъпата страна в света иска да стане и най-интелигентнатаСингапур е най-проспериращият град-държава в света

Хората надценяват нуждата от топлина. Ще имаме излишък от топлина. Можем да изнасяме електричество, но не можем да изнасяме топлина“, казва Нормарк. „В Стокхолм моделът работи, защото градът се разраства бързо. Топлината има парично изражение“, казва Нормарк.

Променяме икономиката на цялата индустрия“, казва Йохан Бьорхе от Fortum Värme. Шведското правителство, което осъзнава ползата от инициативата, тази година е намалило данък електричество на центровете за данни. Швеция не иска те да имат извинение да се установяват на други места в Европа.

Засега развитият свят разчита на центрове за данни и търсенето ще продължи да расте. А това означава, че ще се строят все повече технологични библиотеки в цял свят.

Те могат да движат дигиталния ни свят, а в същото време да извличат чиста енергия и да рециклират отпадъците си – както в Скандинавия, така и отвъд границите й.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg