Когато пациент влезе в лечебно заведение, общо взето е наясно какво го очаква - безкрайни прегледи, неразбираем лекарски жаргон, значителни разходи и не на последно място, доста чакане.

Всъщност думата "пациент" идва от латинската дума за "страдание"*, което никак не е случайно, пише The Economist. Тази седмица обаче три водещи американски компании - Amazon, Berkshire Hathaway и JPMorgan Chase - обявиха плановете си да променят системата на здравно обслужване на своите служители.

Целта е тя да стане едновременно по-качествена и по-евтина.

Трите корпорации обаче далеч не са единствените, които мислят в тази посока. Основните проблеми на днешното здравеопазване се крият в липсата на информация и контрол, а достъпът до достатъчно подробни данни може да реши и двата, се казва още в анализа на изданието.

Интернет вече предлага възможност на пациентите да потърсят онлайн консултация, когато и където им е удобно. Те могат почти моментално да си направят кръвна картина, ДНК изследване или тест за чревната флора, след което в реално време да проверят резултатите.

Но въпреки това радикалната промяна ще дойде, когато акцентът се премести от институциите, предлагащи здравни услуги, върху пациентите и от лекарите върху данните.

Този процес вече е в ход, а новите технологии допълнително го ускоряват. Хората вече искат да следят здравния си статус през смартфона. Липсват обаче още няколко ключови звена, за да може да се разгърне пълният потенциал на промяната - достъп на пациента до собственото му медицинско досие и възможността да го споделя със всеки, на когото има доверие.

Това би му позволило да повиши ефективността на своето лечение или профилактика и да помогне за създаването на по-съвършени медицински алгоритми, подобрявайки не само своя собствен здравен статус, но и този на околните.

Докторът сте Вие

На пръв поглед медицинските данни не приличат на искрата, която може да запали революция в здравеопазването. Но огромните потози от информация, до които имаме достъп в днешно време, рано или късно ще започнат да дават своите плодове. Един от тях е по-ефективната диагностика.

Ако някой страда от сърдечни проблеми, може да си вземе часовник с датчик за измерване на сърдечната дейност, който в реално време ще следи за аритмии или други аномалии. Все повече мобилни приложения се надпреварват в опитите си да диагностицират възможно най-рано всевъзможни заболявания - от рак на кожата до Паркинсон.

Провеждат се изследвания, които да покажат дали потта може да се използва за извличане на биомаркери - нещо, което би обезмислило взимането на кръвни проби. Някои учени са на мнение, че скоростта, с която "скролваме" по екрана на телефоните си, може да се използва като ранно предупреждение за когнитивни проблеми.

Пациентите с хронични заболявания, като диабета, също печелят от развитието на технологиите. Мобилните приложения вече могат да им помогнат да се справят по-лесно със следенето на кръвната захар и спазването на диети, с които да се намалят рисковете от усложнения.

Американският стартъп Akili Interactive работи по създаването на компютърна игра, която да стимулира тези дялове на мозъка, които се увреждат от Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Когато става въпрос за ефективност, техническият прогрес отново би могъл да доведе до коренни промени. И в момента голяма част от медицинските досиета се съхраняват в електронен вид, но не са публично достъпни, а и не са във формат, който може да бъде обработван автоматично. Понякога това води до забавяне на лечението, а в някои случаи и до фатални последствия.

Всяка година в САЩ близо 250 000 души умират вследствие на лекарски грешки, много от които се коренят в елементарна липса на координация. При наличието на достатъчно данни, и то под контрола на самите пациенти, много от недоразуменията могат да бъдат избегнати. В края на миналия месец Apple разработи план, с който да поиска от здравните институции да разрешат достъпа на пациентите до техните медицински досиета чрез специално смартфон приложение.

Alphabet - компанията-майка на Google, работи за развитието на изкуствения интелект и вече обучава програми, които да диагностицират ракови образувания и нарушения в ретината. Когато данните за пациентите идват директно от техните "умни часовници" или други устройства, изкуственият интелект се "учи" много по-бързо, тъй като разполага с много по-голям обем от данни.

Това помага на пациентите и в друга насока - да намират и да се свързват с други хора, които имат подобни проблеми.

Има ли странични ефекти?

Както във всяка друга област, зависеща от високите технологии, потенциалната печалба идва със съответния риск. Въпреки усилията на регулаторите, недобросъвестните разработчици вероятно ще се опитат да "пробутат" на пазара приложения, които на практика не работят или имат съмнителна стойност.

Не всички пациенти ще бъдат ентусиазирани от възможността да поемат повече отговорност за здравето си. Всъщност много от тях предпочитат да оставят нещата в ръцете на професионалистите, в което няма нищо лошо - в крайна сметка, данните са за този, който има нужда от тях.

Проблемите са и от социално естество. В повечето случаи ползата от високотехнологичните решения се разпределя непропорционално в полза на по-богатите спрямо по-бедните. Но и тук могат да се открият инициативи, насочени именно към хората с ниски доходи.

Наскоро Alphabet обяви инициативата си Cityblock Health, която е насочена именно към тази група от пациенти, чието лечение се покрива от държавната програма Medicaid.

Има рискове, които са доста по-сложни за овладяване. По-голямата прозрачност, например, може да накара хората, които нямат здравословни проблеми и не харчат много за медицински услуги, да се откажат от своите застраховки. По този начин осигуряването на здравно покритие за останалите дори може да се окаже проблематично.

Регулациите също могат да забавят процеса. Другият огромен проблем е защитата на данните. Колкото повече споделяме за себе си в системите от "облака", толкова повече нараства вероятността тази информация да попадне в ръцете на хакери или други недобросъвестни лица.

Почти една четвърт от всички документирани пробиви в дигиталните системи за сигурност се случват в сферата на здравеопазването. Медицинските компании вероятно ще бъдат подложени на сериозен натиск и ще плащат солени глоби, ако се отнасят небрежно към съхраняваната от тях информация.

И все пак, могат ли ползите от масовото използване на медицинските данни да оправдаят всички тези рискове? Засега оценките показват, че отговорът е по-скоро положителен. В много държави процесите се движат именно в тази посока, но едва ли някой може да съперничи на Швеция по този показател.

Целта на местното правителство е да даде пълен достъп на гражданите до техните медицински досиета най-късно до 2020 г. Над една трета от шведите вече са открили потребителски акаунти в електронната система. Проучванията сочат, че хората, които имат достъп до здравното си досие, са по-информирани за своя статус и лечението им е по-успешно.

Опитите в тази посока в САЩ и Канада също са постигнали не само по-голяма ефективност но и по-ниска цена на услугите.

И това не е изненада - в крайна сметка, никой не е по-загрижен за здравето на пациента от него самия.

* Игра на думи, в английския език patient"означава и "търпелив"