Търгуващите с валута и облигации инвеститори в Европа насочиха вниманието си към скандинавските страни, за да избегнат дълговата криза на Стария континент.

Последните обаче е добре да обмислят внимателно тази стратегия, като опасността от балонизиране на активите в Норвегия и Швеция е реална и това може да донесе значителни загуби за инвеститорите, коментират финансови специалисти.

Възприятието, че скандинавските страни са спасителен остров може наистина да е „фалшиво“, според Дейвид Дедуче, валутен стратег в Societe Generale SA, цитиран от финансовото издание Bloomberg.

Рискът се предопределя от опасността от местна криза, която да изгони инвеститорите от пазара след реализиране на значителни загуби.

Рисковете не са отразени в цените на местните облигации или валутния пазар на страната, които се възприемат като остров на спокойствието от инвеститорите. Поради това облигациите на страната са с по-малка лихва от немските държавни облигации.

Според Робърт Шилер, съосновател на индекса на цените на жилища S&P/Case-Shiller, двете страни са на ръба на балонизиране на определени активи, което може да тласне икономиката в негативна посока.

Той предупреждава, че правителствата на посочените страни трябва да правят повече за предпазване на имотния пазар от дисбаланси.

В Дания, където имотният балон се спука през 2007 година, цените на имотите могат да продължават да падат, прогнозира специалистът.

Законодателите трябва да се притесняват в моменти, когато цените на имотите достигнат толкова високи нива, подобно на тези в двете страни.

Задлъжнялостта на домакинствата в Норвегия се очаква да се повиши до 204% от разполагаемите доходи през тази година, което е най-високото ниво от 1988 година насам, според прогнози на централната банка на страната.

Цените на имотите се удвоиха от 2001 до 2010а година, като нараснаха с нови 8.5% на годишна база през изминалия месец, според данни на норвежката имотна асоциация.

В Швеция ситуацията изглежда подобна, като за периода от последните 15 години цените на имотите се утроиха. През изминалото тримесечие те поевтиняха с 2% от рекордно високите си нива.

Според шведския министър по градоустройството, поскъпването на цените на имотите най-вероятно се предопределя от недостиг в предлагането.