Несигурността на световните финансови пазари и забавянето на растежа на някои големи европейски икономики се очакват да се отразят и върху България. Засега обаче прогнозите за перспективите пред икономиката ни, в условията на евентуална рецесия сред водещи европейски държави, на експерти от различни сфери на българския икономически и финансов живот остават по-скоро оптимистични.

Според Агенцията за икономически анализи и прогнози „несигурността на световните финансови пазари и забавянето на растежа на някои големи икономики (за нас най-важна е тази на ЕС) се очаква да повлияе върху българската икономика главно по две линии“.

От една страна те посочиха временно повишаване на цената на кредитния ресурс в международен план и по-голяма предпазливост при вземането на инвестиционни решения от страна на външните инвеститори. „Това може да намали инвестициите в недвижими имоти, поради което техният принос в притока на ПЧИ към България се очаква да намалее,“ допълниха от там.

От друга страна забавянето на растежа в ЕС може да доведе до намаляване на външното търсене. „Като резултат от всичко това може да се очаква известно забавяне на растежа на българската икономика и намаляване на потока на ПЧИ към страната, както и тяхното преструктуриране. Все пак данните за икономическото развитие на страната не дават основания за прекомерни тревоги. Страната успява да преодолее предизвикателствата, които изменилата се външна среда й налагат,“ заключиха от АИАП.

„Наистина има консенсусни очаквания за забавяне на икономическия ръст в Еврозоната от сегашните 2.1% на 1.2% през 2009 г., но ефектите от това за България ще останат ограничени. Възможно е някои износители да почустват свиване на търсенето, но на макрониво не може да прогнозираме свиване на експорта,“ смята Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch.

Що се отнася до сценария за рецесия в България коментарите от двете места се разминават. Според агенцията вероятността от изпадане на икономиката ни в рецесия е по-малко вероятен от запазването на траекторията на висок икономически растеж.

През есента предстои следващата официална прогноза за ръста на БВП, като през март предварителната оценка бе за 6.2-процентен ръст през 2008 г. „Поне засега няма основание прогнозната стойност на този показател да бъде занижавана. Нещо повече, като се има предвид ръста на БВП за първото тримесечие и експресната оценка на НСИ за второто, дори е възможно прогнозният растеж на БВП за 2008 г. да бъде по-висок,“ посочиха от АИАП.

Според Георги Стоев рисковете за България към момента остават предимно вътрешни. „Липса на важни реформи в публичния сектор и съдебната система не само пречат на растежа да се ускорява, но може и да станат причина за рецесия,“ смята още той.

На въпроса дали е нараснал рискът в някои сектори на икономиката ни през последните месеци, от АИАП посочиха, че съществува известен риск за забавяне на ръста на жилищното строителство. „Но според нас доброто развитие на строителството на бизнес и офис сгради, както и на инфраструктурни обекти ще успеят успешно да компенсират това забавяне и може да се очаква, че строителството като отрасъл ще запази високи темпове на растеж,“ смятат от агенцията.

По отношение на финансовия сектор от АИАП посочиха, че капитализацията и ликвидността на българските банкови институции е много висока, което им помага успешно да преживеят трудния период.

„Развитието на фондовата борса бе силно повлияно от динамиката на световните борси и може да се твърди, че това бе един от секторите, в който рискът се повиши през настоящата година,“ коментираха от АИАП.

„Ефектът от забавянето е отдавна в България, но въздействието му не е върху всички сегменти от пазара на недвижими имоти. Също така някои наши пазари реагираха с корекция, преди забавянето в Еврозоната - например ваканционните жилища,“ коментира по темата Атанас Гаров, управляващ директор на Colliers International.

Според него много от пазарните сегменти се развиват добре. „Може да се твърди, че пазарни ниши, в които сделките са между предприемач и краен клиент няма много смущения от кризата (с изключение отново на ваканционните жилища),“ допълни Атанас Гаров. - „Единствената ниша, която бе директно засегната от световните трендове е инвестиционният пазар.“

От гледна точка на функционирането на банковата система у нас в условията на финансова нестабилност на Запад Петър Славов, председател на УС на ПроКредит Банк, коментира, че „в България бяхме само свидетели и наблюдавахме какво би могло да се случи, ако се подмамим от борбата за пазарен дял - да преследваме растеж, а в същото време да подценяваме фундаментите на банковото дело и най-вече на кредитирането.“

Според него, ако в страната се получи някакво сътресение в следствие на подобна криза, то би било по-скоро чисто психологическо, отколкото породено от структурни промени и проблеми. „Наистина усети се напрежение. Но то се дължеше на преждевременната реакция на банките на нашия пазар, които започнаха да се подготвят за тази криза, без състоянието на техните активи и пасиви да го изискват,“ уточни Петър Славов.

Прокопи Прокопиев, директор дирекция „Корпоративна политика“ в Енемона АД е на мнение, че слабият растеж на водещите европейски икономики започва да ограничава шансовете на българските износители да разширят своите позиции на стагниращия европейски пазар.

„Икономиката на България ще продължи да расте, но е неизбежно този темп на нарастване да не спадне в перспектива, сегашните нива не са устойчиви,“ посочи той. Що се отнася до риска от задлъжнялостта на публичните компании Прокопи Прокопиев заяви, че наличието на дълг винаги увеличава риска за бизнеса, но в същото време не счита, че публичните компании, като цяло, са поели прекалено много дълг.

За перпсективите пред Българска фондова борса коментира Константин Абрашев, портфолио мениджър в БенчМарк Асет Мениджмът. Според него „за разлика от други критични периоди през последните години, когато пазарите бяха подлагани на разпродажби, продиктувани от един единствен фактор (скандала "Енрон", атентатите в Ню Йорк, руската криза), днес факторите са много и разнопосочни“.

В подобна ситуация инвеститорите преразглеждат сценариите за развитие на компаниите като дават превес на негативните модели, „което пък води до крайната им предпазливост,“ смята Константин Абрашев. „В случай, че водещите световни икономики излъчат поредица от положителни сигнали това ще доведе до обрат и рязко възстановяване на пазарите в чужбина, което с известно забавяне ще се пренеса и у нас. Докато това не се случи, ще продължаваме да се движим в настоящия коловоз,“ прогнозира Константин Абрашев.

Коментарите са публикувани със съкращения. Очаквайте през следващите дни блиц интервютата с участниците в темата на Profit.bg.