5.4 млн. тона са очакваните добиви от пшеница това лято. Прогнозата на експертите от министерството на земеделието е сравнително добра, въпреки тежката зима и поройните дъждове от последния месец, пише вестник Стандарт.

Посевите също са в добро състояние, каза агроминистърът Десислава Танева при откриването на жътвата в Сливен преди седмица. Тя припомни, че близо 70% от всички зърнени култури у нас се изнасят и това е факторът, който определя цената, тъй като тя зависи от световното предлагане.

В същото време данните за изнесените количества жито от порт Варна показват значителен спад на експорта. За периода от 3 септември 2018 г. до 13 юни 2019 г. за чуждите пазари са заминали 1 438 151 т, докато от 3 септември 2017 до 16 юни 2018 г. изнесените количества хлебно зърно са били 1 799 032 тона.

Срив от близо 60% отчитат и в износа на слънчоглед - за посочения период 2018-2019 са изтъргувани 117 609 т, докато година по-рано количествата са били 291 535 г., според статистиката на МЗХГ.

Една от причините за това е, че Турция, която е един от пазарите за нашата маслодайна култура, очаква увеличение на производството на слънчогледово семе с 9.6%, до 2.14 млн. т., според прогнозни данни на Института по статистика (TUIK).

Външната търговия при ечемика у нас е с 66% по-слаба - 32 282 т за този период срещу 95 476 т за миналия. При рапицата експортът е намален с около 20%. Расте с 20% единствено износът на царевица - 536 143 тона срещу 438 838 тона за периода от 3 септември 2017 до 16 юни 2018 г.

От началото на юни цената на хлебната и на фуражната пшеница отбелязва увеличение спрямо същия период на миналата година, отчитат още от МЗХГ. При хлебното зърно поскъпването е с 14.5%, а при фуражното - със 7.5%.

През юни 2018 г. тон хлебна пшеница се е търгувал за 290 лева без ДДС, докато на 5 юни т.г. цената е 336 лв. без ДДС и 332 лв. за тон - седмица по-късно - на 12 юни. С 3,9% се вдига цената на рапицата, а царевицата и слънчогледът поевтиняват съответно с 4.8% и 1.2%.

Тенденциите за спад на износа у нас съответстват на тези в ЕС. Според данни на Европейската комисия, за периода от 1 юли 2018 г. до 23 юни 2019 г. ЕС е натоварил за световния пазар общо 31.63 млн. т зърно, което е с 4% по-малко, в сравнение със същия период 2017/18 г., и с 3 на сто под нивото на предишната седмица.

Износът на мека пшеница от ЕС за трети страни възлиза на 20.04 млн. тона мека (с 4% по-малкоq в сравнение със същия период на 2017/18 г.) С 23% спадна износът на фуражен ечемик от ЕС – до 4.3 млн. т.

В същото време общият внос на зърнени храни в ЕС от началото на маркетинговата година до 23 юни нарасна с 26% спрямо 2017/18 г., когато е бил 29.7 млн. т. Основното перо във вноса е царевицата – 23.3 млн. т - с близо 35% повече, в сравнение с 2017/18 г.

Спада и износът на зърно от Русия, която е един от конкурентите ни на световните пазари. Според Федералния център за качество на зърното, въз основа на издадените фитосанитарни разрешителни, експортът на зърно и зърнени продукти от Русия от 1 юли 2018 г. до 11 юни 2019 г. възлиза на 49.4 млн. тона (-16% спрямо същата дата миналата година). Доставките на пшеница намаляват с 13% на годишна база и са 34.8 млн. тона.

Попълват резерва

Преди седмица правителството отпусна 24 милиона лева на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за попълване на запасите от зърно, съобщиха от МС.

За първи точно преди жътва складовете пращят от зърно от стара реколта, което не се е случвало от години, пише sinor.bg. По данни на МЗХГ към 31 май тази година запасите от хлебно зърно са 977 368 тона, което е близо три пъти над количествата, съхранявани през същия период за миналата година - 358 хил. т.

Общо запасите от пшеница, ечемик, тритикале, сорго, овес, ръж, царевица и слънчоглед в края на май 2019 г. надхвърлят 1,9 млн. т, сочи статистиката на агроминистерството.

Попълването на държавния резерв със зърно става в точно преди жътвата, като целта е по този начин да се стабилизират и цените, посочват експерти. Засега търговия със зърно няма, което се обуславя и от несигурността в международните цени.