Имения за милиони са пуснати за публични продажби от Камарата на частните съдебни изпълнители заради борчове на собствениците им. Това показва проверка на вестник „Монитор“ в системата за публични продажби на камарата.

Най-скъпият палат е на Николай Банев и съпругата му Евгения в столичния квартал Бояна. Началната цена, от която ще тръгне търгът за него, е близо 6 млн. лв.

Освен еклектичното имение обаче в регистъра на ЧСИ-тата могат да бъда открити още десетина обяви за продажбата на баровски къщи. Всяка от тях е оценена на милион или малко под тази сума. Очаквано най-много от извадените на тезгяха имения се намират в София или в околностите й, но има и няколко в Бургас и Габрово.

В топ 5 на милионерските къщи, дадени за продан заради дългове, са къща в Бистрица, имот в частно вилно селище „Магдалена“, както и тузарски палат в Княжево. В същото време за близо половин милион пък всеки желаещ може да си купи и тристаен апартамент в новопостроена кооперация в столичния квартал „Стрелбище“.

Най-скъпият многостаен апартамент, пуснат на търг от ЧСИ-тата, се намира в Балчик. Началната цена за него е четвърт милион лева и се намира в частна резиденция току на брега на морето.

Тузарските палати са само малка част от пуснатите на търг заради борчове имоти от Камарата на ЧСИ-тата у нас. В регистъра на публичните продажби към момента са публикувани 3626 обяви. От годишния доклад на камарата става ясно, че през 2018 г. в платформата са публикувани 41 174 броя обяви за продажби на имущество.

„За сравнение, обявите са били 51 699 за 2017 г.“, се подчертава в документа. През 2018 г. обявленията за продажба на недвижими имоти са били 37 024 броя спрямо 46 545 за 2017 г. Отделно в регистъра миналата година са били пуснати за продажба 1606 МПС, като техният брой е само с 91 по-малко от предишната година.

Освен това са публикувани и 2544 броя обяви за пуснати на търг движими вещи. Те са с малко под 1000 по-малко, в сравнение с 2017 г., когато са били 3457.

„Тук правим следното важно уточнение – броят на публикуваните обявления не означава реално извършени продажби, нито пък че толкова имоти са предмет на изпълнение. В много случаи се провеждат по няколко продани на едни и същи имоти поради липса на наддавачи“, допълват в годишния си доклад от камарата.

В същото време в документа е посочено, че към настоящия момент по данни от регистъра на длъжниците висящите дела в страната са 1 169 753, а общо прекратените и свършените дела са приблизително 754 514.

В своя реч в сряда на международна конференция на ЧСИ-тата, проведена в София, шефът на българската камара Георги Дичев отбеляза, че у нас годишно се образуват по около 200 000 изпълнителни дела, или по 1000 дела на кантора.

От тях в полза на търговци са 48%, 32% са в полза на държавата и общините и по 105 - в полза на гражданите и на банки.

„Междуфирмената задлъжнялост в България продължава да бъде много висока, с трайна тенденция на растеж“, отбеляза още Дичев. Той посочи, че висок е и процентът на лошите кредити на банките, „които се принуждават да хвърлят на колекторски фирми огромни пакети от вземания“.

Шефът на Камарата на ЧСИ-тата обаче подчерта, че с тази практика – изчиствайки балансите си, банките търпят загуби, защото получават едва няколко процента от дължимото по необезпечени кредити.

„Производството по несъстоятелност е изключително тромаво, като процентът на удовлетворяване на кредиторите след него е много нисък. То се използва твърде често от длъжници и кредитори за цели, различни от неговата функция.

Един пример от моята практика – миналата седмица представители на дружество длъжник ми заявиха, че ще инициират процедура по несъстоятелност, защото при ЧСИ не контролирали процеса и не можели да си гарантират, че ще придобият апетитен имои чрез подставени лица“, отбеляза още Дичев.

От Камарата отчитат още, че през 2018 г. са издадени общо 61 405 справки от Централния регистър на длъжниците (ЦРД). От тях 8956 – от различни фирми и граждани, и 52 449 – от корпоративните клиенти на ЧСИ-тата.

„Това е леко увеличение на броя на издадените справки, като тези от корпоративните клиенти на ЦРД се увеличават с повече от 5000, в сравнение с миналата година.

Отделно от това институции, като полиция, прокуратура и съд, редовно изискват от КЧСИ предоставяне на информация от ЦРД за висящи изпълнителни дела срещу лица –обект на разследвания по досъдебни производства или страни по съдебни граждански и търговски дела.