Имотният пазар у нас привлече внимание през последните години, като цените на жилищата скочиха с бързи темпове. През миналата година темпът на растеж започна да се забавя, но активността на пазара продължава да бъде налице.

Как се движат цените на имотите? Какво се случва с пазара на офис площи и за какво да внимават потребителите?

Тези теми разискваха участниците в панел „Имоти” в рамките на 10-ото юбилейно издание на икономическия форум „Шумът на парите”, проведен в София под организаицията на Profit.bg.

Цените в София остават без промяна в началото на годината и се движат около 1080 евро за квадратен метър. Това заяви Полина Стойкова, изпълнителен директор на BULGARIAN PROPERTIES.
"В София цените се движат средно около 1080 евро за квадрат и остават без промяна спрямо предходната година. Миналата година ръстът беше около 4% спрямо 2017 г., което още тогава беше индикация, че повишението на цените затихва", коментира Стойкова.



По думите ѝ, ръстът на цените се забавя и в Пловдив, като достига малко под 8% за първото тримесечие. Цените на имотите в Бургас пък за първи път изпреварват тези във Варна, след като миналата година се изравниха.

"Преди Варна беше близо до София като цени, но в последните години поизостана", каза Стойкова. Сред перспективните инвестиции в следващата година тя открои Пловдив като град, който е активен и в сегмента на наемите.

За втора поредна година в Пловдив ръстът на цените на жилищните имоти е най-голям за цялата страна, като през 2017 г. ръстът е бил 12% спрямо 2016 г., докато през миналата година е 9.6%. Това посочи Антон Андонов, изпълнителен директор на компанията за недвижими имоти ЕРА България.

По думите му средното посъпване на жилищата за страната възлиза на 5.5% през миналата година. За разлика от Пловдив, най-нисък е ръстът на цените в Русе, където икономиката не се развива така бурно както в Пловдив, обясни той, добавяйки, че от градовете с над 120 000 души население най-добре се развива Пловдив, най-зле Русе.



Бургас, Варна и Стара Загора, общо взето, са на средното ниво за страната. Раздвижване на имотния пазар се наблюдава в градове, като Шумен, Кърджали и Хасково, главно поради реализирани инвестиции в производството в тези региони.

По думите на Невена Стоянова, управляващия директор на Luximmo Finest Estates, луксозните имоти у нас се радват на голям интерес, особено от чужбина. "Вероятно никога няма да достигнем нивата от преди финансовата криза, но в момента броят на външните купувачи се увеличава. Много от тях са мениджъри на чуждестранни компании, които работят тук, в България. В курортите също имаме огромен ръст на купувачите от чужбина.”, каза тя.

„Банско е изненадата за нас, тъй като цените там са скандално ниски - започват от 350 евро за кв. м. Към града има интерес не само от Европа, но и извън нея - Израел, Кувейт. Банско вече се развива като четирисезонен курорт", каза още управляващият директор на Luximmo Finest Estates.



Според нея луксозният сегмент в големите градове също е във възходящ тренд. Стоянова обаче предупреди, че очакванията за висока доходност от наеми в краткосрочен план едва ли ще се реализират.

"Доста от имотите, които продадохме, бяха купени с наивното очакване за доходност през платформи за краткосрочни наеми, като Airbnb и Booking. Тази тенденция обаче се посреща със съпротива от страна на хотелиерите”, добавя тя.

Пазарът на офисни площи във Варна и Бургас е изключително слаб, тъй като няма мотивация, няма компании, които искат да наемат офиси там. Това каза Добромир Ганев, председател на УС на Национално Сдружение Недвижими Имоти.

По думите му, причините за това са обективни, тъй като, за разлика от Пловдив и София, Варна и Бургас нямат множество европейски транспортни коридори, които да минават през тях.



По отношение на жилищния пазар, Варна се ползва от това, че е вторият по големина образователен център у нас с около 25 хил. студенти. Това създава динамика на пазара, тъй като някои от тези студенти после остават да живеят в града.

Пловдив се радва на добър потенциал, смята Ганев, като социалната и инженерна инфраструктура тепърва се развива в населеното място.

Годините на криза, които удариха и строителния сектор, са помогнали за отпадане на непрофесионланите играчи от пазара. Това посочи Таня Косева-Бошова, управляващ партньор на Park Lane Developments.

По думите ѝ, българският пазар на бизнес имоти е станал доста по-зрял и прозрачен спрямо периода 2007-2010 г., когато също се наблюдаваше бум в строителството. Офис сградите, особено в София, се наемат от големи международни компании, като през последните години IT фирмите са най-масовите наематели на бизнес площите, каза тя.



Според Косева-Бошова, офис сградите, които се строят у нас, по-нищо не отстъпват на сградите, които се изграждат в Западна Европа или САЩ. Това, че големи офисни сгради бяха придобити от международни инвеститори, е страхотна новина, смята тя, тъй като това поставя България на картата на световния пазар за подобни имоти.

Офисните сгради в момента се различават от тези преди 12-13 години. Хората, които сега работят там, милениумите, имат съвсем други интереси, заяви архитект Валери Левиев, изпълнителен директор на Елта Консулт.

Това, което се търси от хората, е средата. Също както когато искаш да си купиш жилище. В това отношение общината на София и главният архитект полагат определени усилия, посочи той.



Освен промишлените или офисните сгради, се търси един релевантен микс между всички функции и на живеене, и на хотел, и на магазини, така че по всяко време от денонощието да има има хора. Това с пълна сила важи и за средата и за сградите, завърши архитект Левиев.