Минималният ръст на цените на земеделска земя през изминалата година е 5 %, според данни на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. Това съобщи председателят на асоциацията Стайко Стайков по време на семинар във Велинград, който се проведе на 27 и 28 април т. г..

Според него след динамичното развитие в периода 2007-2015 г. (с изключение на 2009-та) сега сме свидетели на трайно отрезвяване и стабилизиране на пазара. Основното търсене е за качествена земеделска земя, като част от факторите определящи нейната стойност са релеф, размер на парцела, качеството на почвата, възможностите за напояване, субсидии и др.

Статистиката на БАСЗЗ за миналата година, представена на база реално сключени сделки сочи, че Добрич (1800лв. за дка) и Силистра (1400 лв. за дка) са с най-високи цени на продажба.

След тях се нареждат с по 1200 лв. за декар региони като Плевен, Разград, Русе и Шумен. Най-ниските цени в страната през изминалата година са били платени за земя в Габрово (400 лв. за дка) и Кърджали (300лв за дка).

Прогнозата за настоящата година е, че стабилността и предвидимостта на пазара ще се запази, обясни Стайко Стойков. Очакванията му са, че големите сделки ще се реализират от инвеститори с цел осъществяване на конкретни проекти, а не с цел търсене на доходност от случайни купувачи.

Заместник-председателят на БАСЗЗ Галина Пейчева-Митева заяви, че основните проблеми на земеделието у нас са липсата на сигурност, квалифицирана работна ръка и обезлюдяването на селските райони. За това е необходимо е да се подобри значително инфраструктурата и социалните условия в селата, допълни тя.

Според нея българските усилия в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) трябва да са насочени към намаляването на разликата в плащанията между различните държави - членки на ЕС. В противен случай българските фермери нямат да могат дългосрочно да останат конкурентоспособни, защото ще произвеждат продукт с по-висока себестойност от този на европейските си колеги. Като представител на БАСЗЗ по време на Генералната асамблея на Европейската организация на собствениците на земеделски (ЕЛО) в Брюксел, тя е сподели впечатленията си от дискусиите, според които бъдещето на фермерството е технологично, иновативно и силно цифровизирано.

На предизвикателствата пред българското земеделие в контекста на „Brexit“ и Общата стопанска политика след 2020-та се спря и заместник-председателят на БАСЗЗ Анатоли Георгиев. Според последните разчети парите, с които на годишна база ще се финансира ОСП ще намалеят с близо 4 млрд. евро (или с над 6%).

Ако днес годишно ОСП борави с около 60 млрд. евро, от които за страната ни са определени около 1,3 млрд. евро, то след две години вероятно общата сума ще бъде намалена на 55-56 млрд. евро. Така България ще трябва да поеме най-малко от 50 до 100 млн. евро от този своеобразен „пасив“. Това налага прекрояване на националната ни политика в земеделието, смята Анатоли Георгиев.

Къде земеделската земя у нас е най-скъпа?А какво ще кажете за 1900-2000 лв./дка?

Според него ще има промяна в стойността на директните плащания, които ще бъдат обвързани с размера на стопанството, допълнителни изисквания от социален и икономически характер, което ще има негативни последствия за българското земеделие.

Друг важен въпрос е бъдещето на „Втория“ стълб на ОСП или т.нар. инвестиционни мерки, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

"Предвид предстоящите бюджетни ограничения, очакванията ни са, че голяма част от частните инвестиционни мерки в селските райони, ще бъдат заместени от т.нар. финансови инструменти /кредитни или гаранционни/", каза Анатоли Георгиев. Така според него, на практика проектите няма да се финансират безвъзмездно, а бенефициентът (фермерът) ще трябва да връща получената финансова помощ, но при по-благоприятни лихвени нива в сравнение с традиционните банкови кредити.

"Двата глобални проблема за земеделието ни като разпокъсаността на земеделската собственост и разрушената и липсваща хидромелиоративна инфраструктура, трябва да бъдат във фокуса на българските власти, както в процеса на договаряне на новата ОСП, така и в последващия етап на нейното прекрояване на национално равнище", обобщи Георгиев.

По време на семинара специално внимание бе отделено на процеса на комасация и хидромелиорация в България. Към момента са успешно завършени шест комасационни проекта и са уедрени общо 44 хиляди дка земя, съобщи д-р Кирил Стоянов, експерт по комасация. Открити са 16 процедури, като 15 от тях имат завършен първи проучвателен етап.

В миналото близо 12 милиона дка са били напояваните площи. Дружеството „Напоителни системи“, което поддържа и експлоатира държавния хидромелиоративен фонд, управлява 235 системи за напояване, като годните площи за напояване от тях са близо 4.3 млн. дка. Общо реално напояваните площи в страната са 900 хил., от които две трети неофициално, посочи Стоянов. Проблемът според него е, че липсват регистри на всички язовири и водовземни съоръжения в страната, няма единен контролен орган, а състоянието на главните канали е от задоволително до лошо. Според изнесените от него данни на Евростат, страната ни е в края на класацията по територия оборудвана с напоителни системи в Европа.

Процесите на комасация и хидромелиорация са пряко свързани, посочи експертът. В Турция например, при комплексно изпълнение на комасация и напояване се достига до 41% по-ниска стойност на разходите, отколкото, когато се правят единични инвестиции от собственици на територии, на които не се провежда комасация. „Земеделието не се интересува дали собствеността върху водоизточниците е държавна или общинска, а да получи достатъчно вода, на цена, която да добавя стойност към производството“, обобщи Кирил Стоянов.