Много от пазарите на недвижими имоти по света - от Великобритания до Австралия, започват да губят обороти, което влошава перспективите за глобалния икономически растеж.

През последната година световната икономика отчете най-слабия си ръст от финансовата криза насам, пише The Wall Street Journal.

Федералният резерв на Далас изготвя индекс на цените на имотите в 23 държави, коригиран с ефектите на инфлацията. Той показва, че през третото тримесечие на 2019 г. цените на имотите в световен мащаб са се повишили с едва 1.8% на годишна база.

Пикът на растежа беше през 2016 г., когато поскъпването достигна темпове от 4.3% на година.

В 18 от водещите икономики инвестициите в жилищни имоти бележат спад на годишна база в четири поредни тримесечия до септември 2019 г. Това е и най-дългата негативна серия от 2009 г. насам.

Един от ключовите катализатори за проблемите на имотния пазар е глобалното забавяне на растежа през последните две години, което се отразява на търсенето на недвижими имоти.

В големите градове жилищата вече са твърде скъпи и отблъскват потенциалните купувачи, а апетитът на чуждестранните инвеститори за придобиване на недвижими активи зад граница значително намаля, пише още изданието.

Политическата несигурност, свързана с търговската война между САЩ и Китай, брекзит и протестите в Хонконг също подкопават стабилността на имотния пазар.

Засега забавянето не дава индикации, че може да се превърне в срив, по подобие на този отпреди 12 години. Според прогнозите на Международния валутен фонд глобалният икономически растеж ще се повиши до 3.3% тази година, в сравнение с отчетените през 2019 г. 2.9 на сто.

Догодина се очаква той да достигне 3.4 на сто, но въпреки това ще остане под средното равнище за посткризисното десетилетие.

В големите градове, като Ню Йорк, Лондон и Ванкувър, според анализа на МВФ, действат и други фактори. В периода на ниски лихвени проценти, който последва световната финансова криза, заможните инвеститори започнаха да наливат пари в имоти, като алтернатива на нискодоходните банкови депозити и дългови ценни книжа.

Ефектът от това е, че цените на жилищата в тези мегаполиси се синхронизираха на глобално ниво и се движат в корелация, точно както акциите и облигациите.

Данните на лондонската консултантска компания Knight Frank показват, че темповете на растеж на цените в тези градове сега започват да отслабват. Индексът на компанията, който следи имотния пазар в 45 от най-големите градове в света, нараства с 1.1% през третото тримесечие на 2019 г., в сравнение с отчетените 3.4% за същия период на 2018 г. и 4.2% през 2017 г.

Свиването на имотните инвестиции се отразява директно на брутния вътрешен продукт, припомнят икономистите, цитирани от WSJ. За периода от 2017 до 2019 г. отливът на капитали от имотния пазар е свил ръста на развитите икономики с 0.3 процентни пункта, по данни на Oxford Economics.

Жилищата, по подобие на акциите и останалите финансови активи, са част от съвкупното богатство на домакинствата. Това означава, че забавянето на имотния пазар може допълнително да намали растежа, ако потребителите се почувстват по-бедни и ограничат своите разходи.

В някои държави този процес вече е в ход. Потреблението в Канада и Швеция се забави с над 1 процентен пункт през 2018 г. именно заради спада в цените на имотите, се посочва в анализ на Банката за международни разплащания.

Увеличаващите се регулации на имотния пазар също са сред факторите, които ерозират ръста на цените. Ванкувър, например, въведе такса от 15% върху покупките на имоти от чужденци през 2016 г., а през 2018 г. я увеличи до 20%.

В Сеул бяха затегнати условията за отпускане на ипотечни кредити и беше въведен таван върху цените на жилищните имоти. Нова Зеландия пък забрани на чуждестранните инвеститори да купуват съществуващи жилища през 2018 г.

Колко можем да спечелим от отдаване на имот в Airbnb?Кой български град има най-висока оценка от AirDNA

Забавянето в ръста на цените обаче има и своите положителни страни – имотите станаха по-достъпни за широк кръг от хора, което на свой ред прави евентуалния рязък срив на пазара много по-малко вероятен, пише WSJ.

Настоящият спад изглежда по много по-различен начин от този през 2008-2009 г., когато спукването на кредитния балон доведе до спад в цените на имотите с 6.6% само за една година.

Регулаторните институции днес са много по-внимателни и следят за образуването на “балони” на имотния пазар. Нарастващите дългове на домакинствата създават рискове в някои държави, но въпреки това съотношението между задълженията на потребителите и БВП в повечето държави е по-ниско, отколкото в предкризисните години.

Цените на имотите растат по-бързо от доходите, но разликата в темповете не е толкова драстична, колкото през 2008 г.

Ако все пак забавянето на имотния пазар се превърне в по-сериозна криза, то ще постави на изпитание централните банки. Много от тях понижиха лихвените проценти през последната година в опит да подкрепят икономиките на своите държави.

На теория ниските лихви засилват търсенето на имоти, тъй като правят ипотечните заеми по-евтини. В Съединените щати, например, след понижението на лихвите от лятото на 2019 г., покупките на недвижими имоти възобновиха своя ръст.

Но в световен мащаб лихвите, така или иначе, са близки до нулата и понижението им в даден момент вече няма да е достатъчно, за да стимулира имотния пазар.

Много по-силно ще започнат да се усещат ефектите на дългосрочните фактори, като забавянето на икономиката, регулациите на пазара на жилища и понижаващата се раждаемост в много от развитите държави.

Предлагането на имоти е също е силно ограничено в големите градове, към които се насочват все повече хора.

Всички тези фактори са валидни за почти всички развити страни, което е още една причина за “синхронизирането” на имотния пазар в глобален мащаб.