Пазарът на търговски площи остава подвластен на икономическите тенденции протичащи в страната, се казва в доклад на GVA Sollers Solutions.

Въпреки това той остава един от най-динамично развиващите се сектори през 2010 година. Реализираха се едни от най-мащабните проекти за шопинг центрове, в резултат, на което общата площ в сегмента нарасна два пъти. Продължава експанзията на някои ритейлъри, като дискаунт веригите, ритейл парковете. От друга страна, нарастващата конкуренция в сегмента и запазващата се ниската покупателна способност на населението рефлектират върху някои от търговците. Последните, от своя страна, изпитват редица затруднения и предпочитат да ограничат експанзията си или да я отложат. Това важи особено за брандовете от по- високия ценови сегмент и брандовете с малък пазарен дял.

През периода отвориха врати едни от най-големите търговски центрове, в резултат на което общата площ на функциониращите шопинг центрове на територията на страната нараства до над 500 000 хил. кв.м., като за сравнение в края на 2009 е 233 460 кв.м. В експлоатация са въведени - The Mall (GLA 66 000 кв.м), Serdika Center (GLA 53 000 кв.м), Grand Mall Варна (GLA 52 000 кв.м), Galeria Пловдив (GLA 45 000 кв.м), Galeria Стара Загора (GLA 26 000), Varna Towers (GLA 23 000), Мол Габрово (GLA 10 000 кв.м).

Към момента, в големите областни градове в процес на изграждане са над 255 000 кв.м търговски площи в шопинг центрове. Съгласно инвеститорските намерения, около 25% от тях ще бъдат завършени и въведени в експлоатация през 2011 година.

Остава голям броят на проектите, които са спрени или замразени на различен етап на строителство. Основна причина за това са липсата на финансиране, ниската покупателна способност на населението, голямата конкуренция в сегмента.

През 2011 година предстои откриването на няколко нови шопинг центъра, попадащи в категорията „commu- nity centers". Единият от тях е „Смарт сити", намиращ се в столичния квартал „Младост", с обща застроена площ от 9300 кв.м. Характерното за този тип търговски центрове е, че те са с удобна и близка до дома или работата локация, включват между 20 и 70 ритейл единици, сред които магазини за продажба на облекло, техника, обзавеждане, книжарница, аптека, банка и др. Важно е да се отбележи, че конкретната концепция на всеки подобен център се изготвя в съответствие със специфичната локация, профила на живущите, конкурентната среда и множество други фактори.

Интересен е фактът, че в тях към настоящия момент има все повече обекти с дейност в сферата на услугите в сравнение на първо откритите от този тип търговски центрове.

Запазва се тенденцията новооткритите търговски центрове да стартират с непълна заетост или да отварят поетапно, с цел спазване на договорните отношения с ключовите наематели.

Въпреки факта, че през периода на територията на страната са въведени в експлоатация два пъти повече търговски площи в модерни шопинг центрове спрямо 2009 година, България остава с най-нисък коефициент на модерна търговска площ на 1 000 души население и с население с едно от най-ниските нива на покупателна способност в Европа. Към края на 2010 година показателят "търговски площи в молове на 1000 души население" средно за страната достига до 105 кв.м. За сравнение, същият показател в края на 2008 е 25 кв.м, към края на 2009 - 32 кв.м на 1000 души, като този показател варира силно за отделните градове.

Tази цифра е все още значително под средното ниво за Европа, където стойността му е около 200 кв.м на 1000 души население, но и по отношение на покупателна способност на населението по данни на Евростат България е на едно от последните места спрямо останалите европейски държави. За сравнение коефициентът за България е 41, Румъния - 45, Гърция - 95, Италия - 102, Испания - 103, Франция - 107, Германия - 116, Англия - 117, Швеция - 120.

Най-висока е стойността в Люксембург - 268, където на 1 000 души население се падат над 330 кв.м. търговска площ в модерни шопинг центрове

Откриването на новите търговски центрове доведе до отлив на част от наемателите на главните търговски улици. Повод за напускане на помещения са значително намалените обороти в търговията на нехранителните стоки в сегмента. Тази тенденция доведе до 10% ръст на незаетите търговски площи в някои от шопинг локациите.

Проблемът на главните търговски улици е, че няма достатъчно големи площи (над 150кв.м), каквито търсят големите и утвърдени брандове, които са по-устойчиви в условия на криза и реализират големи обороти. За да отговорят на изискванията на горепосочените, е нобходимо площите да се модернизират и обединят.

2010 година е годината на големите търговски вериги, попадащи в категорията дискаунтъри. Тази сравнително нов за нашата страна формат се наложи бързо, като в момента на територията на страната обекти имат Пени маркет, Плюс, Карфур, Кауфланд и Лидл.

Своята експанзия продължават и други участници на пазара. Фокусът пада както върху по-големите градове така и върху по-малките. На територията на цялата страна Билла има вече над 74 магазина, Техномаркет - 64 обекта, Технополис - 25 обекта, Кауфланд - 34 обекта и др.

Цени

Цените при търговските площи продължават да бележатспад. Най засегнати в ценово отношение остават помещенията с третостепенни и второстепенни локации, при които в някои от градовете спада в наемните

нива достига до 35 %, а при продажните до 22 %. Измененията се изчислени на годишна база при офертни цени

Стабилното търсене на помещения на главните улици запази ценовите им нива от средата на годината в София, Варна и Бургас, докато в другите градове на страната е отбелязан спад от 10 до 20 %

Доходност

Въпреки забавения темп на спад на продажните и наемните цени в сегмента през периода, доходността на търговските помещения на главните търговски улици в различни градове на страната е между 8.5 и 11.5 %