Единици МОЛ-ове в България не са сменили собствениците си

1592
Единици МОЛ-ове в България не са сменили собствениците си

В България нямаме нито един търговски център, който да има повече от няколко години оперативен живот с един и същи собственик. Това каза Иван Велков, заместник-председател на Национално сдружение Недвижими имоти. Единици са тези, които не си смениха собствеността и всъщност те са най-добрия пример доколко планираните инвестиции и в какъв хоризонт биха се върнали.

На запад има много инвестиционни фондове, които стопанисват подобни молове и при тях хоризонтът е по-дълъг. Те биха могли да очакват такава възвръщаемост на инвестицията си, която да им позволи 12-15 години с нормалните темпове и нормални проценти възвръщаемост да дадат по-плавен и по-разумен баланс между приходите и разходите.

Въпросът е, че в България много често предприемачите искаха да построят един търговски център и да го продадат с печалба, директно като предприемачи, а не толкова да го менажират дългосрочно и да връщат от нормалния бизнес тези направени разходи, каза Иван Велков.

Преди няколко години оптимистичните очаквания са били, че инвестициите в подобен търговски център могат да бъдат с една доста прилична доходност, дори и сравнена с други държави, или че за около 10 години може да се планира възвращаемост.

По думите му - има прекалено много прекупвачи и прекалено много хора, които преследваха и все още очакват лесни печалби. Именно това пречи на някои от проектите да се изграждат. Според него в момента шанс да построят такива центрове, да ги напълнят с наематели и те да работят дългосрочно, а не да стоят полупразни, имат няколко предприемачи, буквално трима-четирима сравнително по-подготвени, по-международно представени, с репутация и със солиден ресурс.

Във всяка европейска столица почти няма марка, която да не е представена както на главните търговски улици, така и в моловете. В България истинските международни участници на пазара, големите мултинационални и световни имена, са една шепа и те естествено не могат да са достатъчни, за да професионализират и покажат на българския потребител, че и качествените стоки, независимо от цената им, имат своите преимущества, каза той.

Кризата и липсата на опит стопиха интереса към строителството на молове, допълва Велков. По думите му - в първите години, преди 2006 година, когато още нямаше молове, като изключим ЦУМ като илюстрация на голям търговски център, ентусиазмът беше повече от висок. Това е период на единични проекти и огромно количество от желаещи както да станат наематели вътре, така и от големи инвестиционни фондове, които да ги купят след това, като работещ бизнес, който да им генерира доходност.

Това тотално изчезна след кризата и след до голяма степен чисто българския синдром на прекалената лекота, с която някои предприемачи, най-вече неспециалисти в подобна все пак доста специализирана професионална дейност решиха, че стига да имаш парцел, финансиране, е достатъчно да струпаш няколко етажа и няколко паркинг нива, и парите ще потекат.

Липсата на опит, на репутация и на гаранции, че всеки един такъв проект ще бъде завършен, още тогава започна да притеснява сериозните участници в пазара, защото един търговски център, за да се построи и отвори, е може би 15-20 % от усилието. Много по-важно е след като отвори, какво ще се случва с него, доколко той ще предлага на крайните клиенти адекватни стоки и услуги и доколко това ще е работещ механизъм, каза Иван Велков.

Той посочи, че празни, неработещи сгради има във всяка индустрия. В търговията на дребно обаче е абсолютно гибелно и пагубно да имаш магазин или площ, или сграда, предназначена вътре да е пълна с хора, които да потребяват и това да не се случва. Когато това се насложи с глобалната рецесия и с изключително ниските доходи на домакинствата, в сравнение със стандартите в Европейския съюз, а и в по-далечните страни, дали на изток, дали на запад, всички са с друг размах потребяват на дребно, се получи една тройна негативна тенденция. От една страна непрофесионални участници, от друга ниски доходи и от трета това, което се получава - дисбалансирано търсене и предлагане, каза Велков.

Търсят се качествени продукти, като това, което се купува от крайните клиенти, които да се предлагат в качествени сгради с нормални условия за работа и с нормални разходи за бизнеса. Когато вътре в този цикъл влязат участници, било то предприемачи, било то търговци, които искат да получат повече, отколкото разумната логика, се получаваха грешки и изкривявания и маса проекти, които трябваше да започнат и да бъдат завършени преди години, стоят и не могат да намерят реализация, било то заради неразумни, било то заради тоталната липса на прагматични планове.

По материали на агенция Фокус

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg