Кредитната криза на щатския пазар беше едно от най-коментираните събития в световните медии до скоро. Оказва се обаче, че други две от най-популярните страни в последно време може би се намират в много по-тежка жилищна криза от тази в САЩ, пише nuwireinvestor.com.

С невероятно бързо покачващите се цени на имоти в Китай и Индия все повече анализатори започват да си задават въпроса до кога може да продължи това.

В Китай, например, цените на жилищата вече се доближават до тези в САЩ и апартамент с три спални в голям град не може да се закупи за по-малко от 300 хил. долара. Тези цени са безумно високи, като се има предвид, че средното заплащане в страната е 160 долара на месец.

Няколко милиона жилища се намират в процес на строеж само в Шанхай, което е едва половината от всички жилища, които са били в подобна фаза в САЩ през 2006 г.

Като се има предвид също така, че Шанхай представлява 20% от целия пазар в Китай, то имаме основания да смятаме, че положението сериозно се изостря, след като много от новопостроените жилища остават празни. Процентът на незаетите такива в града е около 25, като в световен мащаб не е повече от 10%.

Дали балонът с цените на имотите в най-многолюдната страна в света не е готов вече да се спука? Може би първоначалните знаци за това са налице, след като предлагането многократно превишава търсенето. Все повече анализатори смятат, че балонът неизбежно върви към спукване.

Само за последните две години жилищата са увеличили стойността си с около 70%, а средното възнаграждение с не повече от 10-15%.

В съседна Индия положението е подобно: високи цени, активно строителство и балон пред спукване. Тук цените са отчели ръст с по 16% за всяка една от последните четири години.

В големите градове като Мумбай и Банглор обаче стойността на апартаментите надвишава тези в Шанхай поне три пъти, показват изследванията на агенциите. От друга страна, над 70% от населението на тези градове живее в гета, където мизерията и бедността са наистина големи.

Увеличението в цените на жилищните имоти се наблюдава в почти всички страни от азиатския континент, докато богатството на населението, за съжаление, не расте така пропорционално.