Френското правителство пое ангажимент да продаде недвижими имоти в размер на 600 милиона евро през 2008 година, като има амбицията да избегне грешките от миналото. Това посочва френското електронно издание Le Figaro.fr.

Но за какви грешки става въпрос? Това е част от огромния монопол от страна на държавата и повечето частни инвеститори, които отправят своите запитвания и чакат отговори. Докато министърът на финансите току що обяви амбицията на държавата за печалбата на 600 млн. евро от продажби на недвижими имоти през 2008 година, повечето депутати решиха да проведат анкета относно една от най-емблематичните операции за последните няколко години.

Комисията по финанси в Сената пожела да бъдат изяснени съмненията, които са свързани с националната печатница на улица "Конвенсион" в Париж, отстъпена от държавата през 2003 година за сумата от 85 млн. евро, за да бъде откупена юли тази година - отново от държавата - за 376 млн. евро.

Краткотрайният собственик на въпросното място, фондът за инвестиции "Карлил", вложи много труд в тази сграда, като я превърна в огромна стъклена постройка. Мястото беше преобразено в луксозна бизнес сграда. Но след като счетоводните елементи не са поставени открито на масата, въпросните съмнения просто ще бъдат лекомислени, споделя синдикален представител от Министерството на външните работи. Не мислим, че има някакви злоупотреби, но по този въпрос определено трябва да има публичен дебат, споделя още той.

Депутатът Жорж Трон, директор на държавния съвет за недвижими имоти на Франция споделя, че трябва да се избегне тази поредица от програмирани действия от продажби и след това откупуване на обществени сгради или места за строеж във Франция. Улица "Мусю" предлага 600 квадратни метра офис площи и очарователна градина. Китайското посолство би било също един много добър кандидат в този ред на мисли. Един частен хотел може да бъде оценен на 200 млн. евро, но при всички случаи този "таван" може да бъде надминат, уверяват специалистите.

404 млн. евро за конферентния център Клебер, 60 млн. евро за сградата на Министерството на културата... Всички тези изгодни продажби през последните няколко години дават достатъчно аргументи да да бъдат разпитани онези, които възхваляват това т. нар. "разчистване" на публичните сгради.

Никой нищо не казва за бюджетните последици от всичко това. На всичкото отгоре 20 Авеню дьо Сежур също е на път да се превърне в един от огромните проблеми, свързани с притежанията на държавата. Сградата била обещана от Жак Ширак на Международната франкофонска организация.

За щастие, не всички сделки са толкова трагични, че да напомнят подтискащата атмосфера в романите на Кафка. Така например хотел Windsor е притежание на държавата от 1964 година и е място, където своите ваканции провеждат служителите на съдебната власт. Изоставена от 1991 година поради съоръжения за сигурност, сега тази сграда ще бъде продадена само след 10 дни, което в случая е похвално за Франция.

Когато един министър се разделя с вид недвижимо имущество, само 15% от правата остават за него. Останалото е за новия притежател на сградата. Министърът на външните работи, например, нае до края на следващата година Международния конферентен център на авеню Клебер. Средният наем, който той трябва да заплаща годишно е 20 милиона евро, пише още френското електронно издание Le Figaro.fr.