Над половината от подземните гаражи в новопостроените кооперации не се използват по предназначение, защото са много тесни, признават брокери от столичните агенции за недвижими имоти и предприемачи

Според строителя Борис Кумпиков на места този дял достига и до 90%.

Колите не могат да маневрират и водачите им са принудени да ги оставят на улицата, казва той. За това на много места в столичния „Лозенец" например тротоарите са пълни с паркирани коли, уточнява той.

Печални примери за неизползваеми гаражи има много, казва брокерът Тихомир Цаков. Само в „Лозенец" над половината от подземните паркоместа не се използват. Така е сигурно и в останалите презастроени квартали на столицата. Почти във всички подобни съоръжения практически е невъзможно да влизат коли над среден клас, уточнява той.

На малки терени от 300-400 квадрата е почти невъзможно в подземните нива да се изгради едновременно абонатна станция и подземни места за колите. Отделен е въпросът, че гаражите особено в центъра се продават по 10 000 евро, а в тях може да влезе само малък автомобил, казва още брокерът.

Тихомир Цаков посочи като пример нова сграда в центъра, където чужд посланик не е могъл въобще да ползва подземния гараж, за да прибира мерцедеса си.

Основно са неизползваеми подземните гаражи в имотите, изградени върху малки терени пояснява Борис Кумпиков. Там е технически невъзможно да се изградят нормални подземни гаражи и едновременно с това да не се засегнат антиземетръсните колони и стени на сградата. Дори станалите модерни гаражи с асансьор не са решение в този случай, защото според противопожарните норми, трябва да има и нормален изход за аварийни случаи, смята Кумпиков.

Според предприемача, за да се реши проблемът, трябва минималната площ на парцелите за застрояване да е поне около 1000 кв. м

Тогава ще може под жилищната сграда да се строи нормален гараж с необходимия брой места за паркиране. Сега се градят кооперации и върху 300-400 кв. м, като при необходимост главният архитект на общината може да свие площта с една пета.

Тесните парцели не дават възможност и за изграждането на нормални апартаменти смятат брокери. За това сега голяма част от офертите са за тесни жилища, подобни на коридори, в които не влиза светлина.

Презастрояването стана възможно, защото малко градове в страната са имали общи устройствени планове. Специално София се е развивала около 40 години без подобен план. Така през последните 2 десетилетия се проектира и строи на парче - части от квартали или в най-добрия случай - квартал за квартал.

Гъстото застрояване противоречи на противопожарните изисквания - за оставяне на пространство, за да може да минава техника за гасене на пожар при необходимост. Те са игнорирани и по-лошото е, че в Закона за приемане на общия устройствен план на София се допусна правенето на подробни устройствени схеми по квартали. Това отново отваря вратичка за корупция.

Който не му харесва - си плаща, и се променят показателите за застрояване. По този начин София се превръща в бетонирано гето и обречен град.

Във Варна донякъде главните архитекти за последните 20 години са проявили малко здрав разум и са спасили в известна степен морската ни столица от презастрояване.

Източник: в. Монитор