Американският професор по право Брент Т. Уайт в последният си труд изказва становището, че притежателите на жилища, чиято стойност е под тази на ипотеката им, трябва да ги зарежат.

В разработката професорът хвърля вина на емоциите върху затъмняването на преценката на собствениците.

Уайт поддържа тезата, че истинската причина притежателите на домове да не зарежат имотите си и да спрат да плащат кредитите си е срамът, вината и страхът, захранван от заблудата относно процеса продажбата на имот от кредитора.

Според професора не само, че собствениците трябва се освободят от идеята, че имат морално задължение да платят дълговете си, ами моралността трябва да бъде отстранена от техните калкулации изцяло.

Вероятно не малко хора настръхват от идеята, че професор по право съветва хората да спрат плащанията си по кредитите.

Уайт набляга на това, че заемодателите и правителството прехвърлят цената на имотната бъркотия основно върху раменете на собствениците на жилища, които са в безсилна ситуация.

Според професора много хора ще са финансово по-добре, ако просто си тръгнат от жилищата и спрат да плащат задължението си. Цените на имотите едва ли скоро ще скочат и може да отнеме години и десетилетия преди стойността им да се върне до размера на ипотеките.

Междувременно много хора могат да спестя пари като си тръгнат и заживеят под наем, или просто си купят по-евтина къща (докато имат добър кредитен рейтинг, преди да спрат да плащат стария дълг).

Друга основна точка, върху която набляга Уайт, е че банките едва ли ще съдят кредитополучателите в повечето случаи. Някои щати дори имат закони за защита срещу дела за суми по остатъка от ипотечните кредити, след принудителната продажба на имота.

Дори ако законът го позволява, банките може и да не се възползват от това си право, защото просто е финансово безсмислено.

Проповядването на неморалност относно изоставянето на имота и кредита няма силна основа като цяло. Заемодателите показаха невероятна липса на морал и отговорност, като раздаваха рискови кредити. Регулаторите също не направиха кой знае какво.

„Хората не трябва насилствено да се обезкуражават на база „моралност" относно вземането на финансов благоразумни решения", пише Уайт, „особено когато другата страна е действала аморално според пазарните норми и е можела да се предпази от последиците".