През бума на цените на недвижимите имоти, които скочиха с 500 процента от 2002 година, Латвия дълго време бе предпочитана страна за инвеститорите, защото бе по-рентабилна от другите страни от Европейския съюз.

Латвийското правителство обаче прие антиинфлационен план през пролетта и той охлади ентусиазма на инвеститорите в сектора на недвижими имоти особено на фона на сътресенията от кризата във високорисковото ипотечно кредитиране в САЩ.

"Активността на пазара за недвижими имоти забави темпото си значително", коментира Айгарс Смитс, който ръководи агенцията за недвижими имоти Арко (Arco) в Рига.

Цените започнаха да спадат през май, след като бе гласуван пакет от мерки за борба с инфлацията, като най-силно въздействие имаха ограниченията при жилищните кредити.

Броят на сделките в момента спадна до равнището си от 2001 година, точно преди да настъпи бумът. През септември броят на продажбите намаля до 25 689 спрямо 38 282 през януари.

През миналия месец цената на жилищата в кооперации от съветски тип спадна с 1.2 на сто спрямо август.

Според данни на агенцията Обер-хаус (Ober-Haus) обаче средната цена на такива апартаменти през септември е била 1570 евро на квадратен метър.

В старата част на Рига, която се слави с красивите си сгради, цените все още са много високи и варират от 4000 до 6000 евро за квадратен метър, а това е три повече, отколкото се плаща за сходни жилища в Берлин.

Въздействието на кризата в ипотечния пазар в САЩ се усети дори в тази бивша съветска република.